Зоя Станкова
В една детска песничка се пееше „имаме си кончета от върбови клончета”, в нашето всекидневие обаче си имаме кончета, които съвсем не са от клончета.
В действителност животните не носят отговорност за безхаберието на стопаните си и явно са обречени да нарушават обществения ред именно заради липсата на нечие самосъзнание и морален дълг.
Всеки гражданин и по всяко време може да стане свидетел на преминаващи безпрепятствено навсякъде из града каруци или „цивилизовано паркирани” на някоя зелена площ, пред някое кафе или на самия площад независимо дали тази гледка му се нрави или не.
Оказа се, че на територията на Община Самоков няма нито една регистрирана каруца, а свободно се включват в движението десетки такива.
В действителност има съставени актове, но не и реално глобени за нарушенията, поради простата причина, че „няма какво да им се вземе”. Всъщност тук можем да вмъкнем това, че спокойно в най-лошия случай могат да им бъдат отнети животните и каруците. И понеже то се знае, че отговорът ще е какво ще ги правим – каруците на подпалки, а с конете можем да развиваме конен туризъм, например. И ще използвам много изтъркано звучащо изречение, но „има ли желание, има и начин”. Въпросът в действителност може би опира до това „занимава” ли ни се с този обществен проблем.
Тук можем да вкараме и момента, че едно е в селата хората да притежават каруци и коне, магарета дори, с които да си вършат работата, да ходят до нивите и градините си, друго е в градската среда разни каручки да затрудняват движението и да „разкрасяват” гледката. Но нека не бъркаме ползата от тези животни в селското стопанство с наложителното им ограничение в градската среда.
