Анелия Балабанова
Строителството на язовир Искър оставя трайна следа върху живота на Калково, Шишманово и Горни Пасарел, разположени на мястото, предвидено за изграждането на бъдещия водоем. Изграждането на хидровъзела трябва да изпълни няколко цели. В книгата, свързана с построяването му авторът Велчо Велчев коментира, че на първо място водоемът трябва да осигури напояването на 570 хиляди декара обработваема земя в Софийското поле и така да се създадат условия за развитието на животновъдството и зеленчукопроизводството в непосредствена близост до най-големия консултативен център в страната. Очакванията са да се добиват годишно 170 милиона киловатчаса електроенергия от вецовете Пасарел, Кокаляне и София. Не на последно място да се оводняват протичащите през столицата реки и да се снабдява големият град с индустриална и евентуално питейна вода.
Като последица се налага изселване на местното население – болезнен и труден процес, който променя посоката за развитие на тези иначе будни села. На практика те остават завинаги заличени от географската карта, но не и в спомените на техните жители. И до днес те пазят заровени и съзнанието миговете от щастливото и прекъснато без време детство, зеещите рани от раздялата с близки и роднини, пръснати като пилци в различни краища на страната, дори и материалната загуба на дом и покъщнина, измерващи се с цял един човешки живот.
Орисията да си дърво без корен
Годината на изселването е 1954 г. Трите села, принадлежащи към бившата самоковска околия наброяват около 6 400 жители. По землищата на Калково, Шишманово и Горни Пасарел са ставали кървави битки между поробители и българи. Били са кръстовище на важни пътища, свързващи някогашна София с Тракия, Одрин и Анадола. Оттам са минавали части на руската освободителна армия през 1877/78 г. и са се водили жестоки сражения. Десетки руски войници оставят костите си завинаги в тази красива котловина. Шишманово е било най-развитото от трите селища, но и останалите не са му отстъпвали кой знае колко. Връзката със Самоков не е прекъсната и до ден днешен като в момента има обособен цял квартал с преселници от този район. Вече ви разказахме част от тази тъжна история, а сега разказът ни продължава с Горни Пасарел. Прави впечатление, че данните за него са доста оскъдни, както и тези за съседното Калково.
Минало незабравимо
Всички сведения, които има за Горни Пасарел показват, че населеното място е възникнало много отдавна, а направените разкопки през 1953/54 година на двете могили в землището на селото потвърждават това. Разположено близо до десния бряг на р. Искър, в долния край на котловината, то е изиграло роля на важно селище по пътя София-Долни Пасарел, Горни Пасарел, Ихтиман, Тракия. Преданието говори, че покрай тези пътища е имало много ханове и оживено движение по тях. Населението на Горни Пасарел винаги е било само българско и е наброявало 2 000 души. Около 1855 г. селото имало 60 къщи, през 1900 – 1146 жители, 1910 – 1289, 1920 – 1429, 1926 -1541. По-голямата част от хората са се занимавали със земеделие и скотовъдство. Горни Пасарел е известно със зеленчуковото си производство и се явява главен снабдител със зеле на целия самоковски и част от ихтимански райони. Плодородната земя обаче се оказва недостатъчна за осигуряване прехраната на местните жители и голям брой малоимотни и бедни селяни търсят работа в столицата. Други намират препитание в кираджийството, което също е твърде развито. Има и по-заможни селяни, които се занимават с търговия и кръчмарство. Историческите сведения говорят, че край Горни Пасарел имало много мелници – караджейки, а по-късно била направена и една модерна мелница.
Тук е мястото да споменем, че думата Пасарел е римска и означава мост. Както вече стана дума, селото е разположено на десния бряг на р. Искър, срещу Калково. В турско време на това място имало три чифлика – на Рашид бег, на Хусни бег, на Кюлле Хасан.
„В една турска тапия от 1266 г.=1851 след Хр. се изреждат границите на селската мера. Между другите имена се споменава Узун алчак, сега наречен Дългополянски дол, близо до границата на с. Калково и до мънастирчето „Св. Спас”. В този дол, наверно започнал в 1413 г. боя между синовете на Баязида – Мохамед и Муса. Впрочем тук била войската на Мохамед и помощника му Г. Бранкович, сръбски военачалник. От изток на селото, само че в чамурлийска местност, се намират „Дупките”, гдето е била войската на Муса. Боят се свършил на р. Искър” – пише Христо Семерджиев в книгата си „Самоков и околността му” и още:
„В околностъта на селото се намират оброчищата: „Св. Панталеймон”, „Св. Георги”, „Св. Петър” и „Св. Илия”. Над Дългополянския дол е местностъта „Касапница”. Преданието казва, че тук некога турците извадили и изклали неприятните им селяни от околните села. Преданието говори и за схватки по тия места между турския аскер и кърджалиите, които нахлували в селото. И сега личат дупки и скривалищата по гората над Пасарел, където населението се укривали от тия злосторници”.
В дълбините на историята
Семерджиев описва доста подробно живота, бита и ежедневието хората, населяващи Горни Пасарел по онова време. От важно значение е било стратегическото местоположение. През селото минава пътя за Самоков, Чекурово, Побит камък, Саранци и пр. Тоя път в старо време е имал важно значение. От него са се откривали селските пътища за Крушовица, Джамджас, Вакарел, Чамурлия и пр. Населението в турско време се занимавало с въглищарство и с плавене на руда по Искъра, а на по-късен етап със земеделие и скотовъдство. Селото е било прочуто със зелето, което се е отглеждало в района, а също и с мливарството. Местни жители си спомнят, че покрай Горни Пасарел имало няколко десетки воденици и в тях есенно време селяните от ихтиманското корито и от Вакарел докарвали мливо. „Напоследък некои от тия воденици се модернизираха и изваждат качествено брашно. Селяни мливари запивали по селските кръчми като плащали с брашно дълга си. Имало случаи млевари да изпиват цели чували брашно. Па не само това: и овчарите пропивали припадающата им се част сирене. По едно време пиянството в селото взело големи размери. Тогава учителът Никифор Филипов организирал жените, които първи в самоковска околия повели борба срещу пиянството и затворили кръчмите” – разказва Христо Семерджиев.
Селото е измежду изтритите от картата заради построяването на язовира. Някога то е било средно по големина, с близо 200 жители, разположено на десния бряг на р. Искър, в долната част на Шишмановското поле. Местната кредитна кооперация „Работник” е основана на 12-ти октомври 1906 г. Учредителното събрание избира и първия си управителен съвет: Илия Митев, Кръстьо Стоянов, Атанас Денчев, Стоян Милошев, Стоян Атанасов. В книгата си за кооперациите, Йордан Дамянов разкрива детайли около дейността на сдружението. То кредитира членовете си, приема и спестовни влогове, изкупува селскостопански произведения – кожи, яйца, картофи, зърно, извършва и общи доставки за потребление от цялото население. Изграждането на язовир Искър довежда до изселването и с определение 465/23 април 1954 г. Самоковският районен съд прекратява дейността й. Като и в другите случаи, активите и пасивите й преминават към Районния кооперативен съюз в Самоков, който изплаща деловия капитал на всички членове. Раздялата й със селото, и помежду й им минава за всички участници сърдечно и трогателно, а на прощалната сбирка присъства и зам.- председателят на РКС Самоков Георги Мишев.
Образованието е един от основните стълбове, върху които се гради животът
Училище „Васил Стоин” – с. Горни Пасарел
Старото училище е строено още през турско робство казва Димитър Хр. Величков. Новото училище, съществувало до 1954 година е строено през 1935-1937 година. Държавата отпуска 700 х. лв., но те не стигат и са събирани пари и от населението. Класните стаи са били 24 с канцеларии, трапезария, библиотека, физкултурен салон. Златко Георгиев в сборника с публикувани материали – „Учебното дело в Самоков и региона” разказва, че за мястото на новата сграда били проведени избори. Училището е било най-хубавото и най-голямото по това време в самоковска околия, а обучението на висота. Около 1939 година по инициатива на учителя Филчев от Самоков е кръстено на името на известния фолклорист Васил Стоин. До 1920 година главни учители са били Мария Марикина 1900-1910 година, след това е Михал Чангъров.
От 1918 година в селото е открита прогимназия. Наличното старо училище е недостатъчно и класовете учат и в три частни къщи на изселени хора от селото. Открита е и безплатна трапезария за бедните ученици, в която се хранят към 120 деца, а общият брой на учениците е стигал над 200 броя, а след 1930 година и над 300 броя. Хубавото и масивно двуетажно училище украсява центъра на Горни Пасарел и е истинска гордост за местните жители. Строителството на язовир „Искър” поставя финална точка на неговото съществуване. Три села оставят основите си на дъното на това”чудо”, както го определят неговите съвременници. Представат да съществуват в името на една идея, една мечта, на децата, на бъдещите поколения. Нещо повече – местните жители вземат активно участие в изграждането и строителството. Подобна постъпка, погледната през призмата на днешното време би изглеждала немислима. Населението в трите села – Калково, Шишманово и Горни Пасарел имат интересен бит, традиции и обичаи, които до голяма степен остават незаписани и непроучени. Единствените следи на времето са черно-белите снимки, запечатали немалък брой изгледи от селищата, интересни моменти от живота, труда, бита и поминъка на селяните. Макар и разпръснати по различни краища на страната, те остават най-яркия спомен на техните притежатели, преселници от потопените села и най-голямото богатство. Докато ги има тези ревностни пазители и са живи техните потомци, и Горни Пасарел ще продължи да съществува.
