Анна Манова
На 20 май в знак на протест и несъгласие с лошия път Самоков – Дупница самоковци излязоха на шествие. Главни инициатори са Илиян Чалгънов и Екатерина Василева. И двамата са личности с ясно изразена гражданска позиция, активни и дейни млади хора. Това не е първият протест, в който те участват. Сега са обединени от общото си желание да кажат гласно своето категорично „НЕ” на безумния път Самоков – Дупница. Исканията на организаторите са пътят да бъде изцяло рехабилитиран, а не изкърпван, както се случва в момента, като следствие от шума, който вдигнаха през последните дни в социалните мрежи, а и не само.
От своя страна Агенция „Пътна инфраструктура” направи всичко възможно да „спъне” протеста, с множество писма и категоричен отказ за разрешение за затваряне на пътя при село Продановци, както беше заложено в първоначалния план. Освен това заплаши организаторите със солидни глоби. Така или иначе шествие в съботния ден имаше и както вероятно няма да се изненадате компютърните „нинджи” и заявяващи, че ще присъстват, отново си останаха вкъщи.
Но имаше и такива, които все пак излязоха и взеха участие в шествието. В това интервю един от организаторите, който може би ви е познат като лице и име от протестите срещу високите цени на винетките, Илиян Чалгънов разказва от първо лице за протеста срещу безобразния път Самоков – Дупница, срещата в сградата на АПИ, състояла се този понеделник – 22 май и за новите обещания и надежди.
За пореден път си организатор на протест. Първите бяха срещу високите цени на винетките, а сега срещу лошия път Самоков – Дупница. Коя беше капката, която преля чашата на търпението този път? И защо реши да излезеш и да заявиш гласно несъгласието си?
Честно казано хич не ми беше лесно да се реша, тъй като имам горчив опит от предишните протести. На последния от тях се брояхме на пръсти. Това, което ме накара да се организираме отново на протест бяха две пътувания до Сандански, преминаващи през критичния участък Самоков – Дупница, тъй като друг по-пряк път няма. И в двата пъти в село Клисура, за да избегна тир, пазещ се от дупките, аз самият скочих в тях. Последваха едни ремонти в сериозни цифрови парични изражения. Това беше основната причина. В последствие видяхме, че и на клисурци чашата на търпението е преляла, с поставянето на онези всекиму известни тракторни гуми в ямите. Това вече окончателно ме провокира за действие. Нека все пак спомена, че има още един организатор и това е Екатерина Василева.
Какви бяха основните искания?
Исканията ни са този път да се рехабилитира цялостно и да се разшири. Както знаем това е напълно възможно, тъй като Община Самоков, в лицето на кмета, е направила необходимото с отчуждаване на земя в полза на държавата за тази цел и няма законова пречка ремонтът да се случи. Както вече многократно споменахме – стигало се е три пъти до избор на изпълнител и все нещо се случва и очакваният ремонт пропада. Това е безумие! И малките деца знаят колко опасен е този път и с какъв интензитет е. Ние няма да отстъпим. Нека не си мислят, че с едно замазване на дупките ще променят нещо.
Каква е причината според теб пътят Самоков – Дупница да е в това състояние и да не се взимат мерки повече от 30 години?
На този въпрос ще бъда повече от откровен. Аз не се страхувам да кажа истината на хората. За мен един от проблемите е сериозният трафик на тежкотоварни автомобили, както и суровите атмосферни условия на тази сериозна надморска височина. По-основната причина е безхаберието на Софийско областно пътно управление години наред, по незнайни причини. Аз лично не вярвам, че 30 години не са намерили средства да възстановят пострадалите участъци, макар и на етапи. Пътят с години пропада на места все повече и повече, мерки не се взимат и тировете продължават да го повреждат. Също така мисля че зад безхаберието стоят и нечии интереси. Те са свързани с друг наш зимен курорт и развитието му. Разликата в инфраструктурата е на светлинни години и за мен това се извършва целенасочено. Всячески се помага там, инвестират се сериозни средства, а тук се случва точно обратното. Най-лошото е, че държавата е съучастник в тази тенденция към нашия район. Само си представете какви пътища има до всички наши курорти, било то летни или зимни и сравнете с пътищата, довеждащи до Самоков и Боровец. Пътуването до Самоков е една игра на нерви, която не всеки иска да изпита. И не на последно място бих искал да спомена, че разликата в управляващите партии на ниво държава и община също играе значителна роля в сагата с пътя.
Как тръгна организацията на протеста? Знам, че имаше сериозни спънки, включително и заплахи, че ще има жандармерия.
Да, така беше. Органите на реда се хващаха за всяка буква и точка в уведомителните документи. Ако нещо се разминава директно ни се казваше, че няма да стане. За мен това беше очаквано, тъй като не за първи път има спънки, но този път бяха брутални. За първи път Областно пътно даде директен отказ за провеждането на протеста на исканото от нас място. Полицията беше много здраво инструктирана и притисната да дава отчет за всичко случващо се. Беше ни съобщено, че ако имаме намерение да не спазим забраната е възможно да бъде изпратена жандармерия.
Имаше ли момент, в който беше на ръба да се откажеш, да махнеш с ръка и да си кажеш, че всъщност „една птичка пролет не прави”?
Имаше такъв момент два дни преди протеста, след срещата с полицията. Всички тези откази ми дойдоха малко в повече и бях доста разколебан. Налагаше се да се вземат спешни решения и действия, за да не пропадне планираният протест. Аз мисля че умишлено беше забавен отговорът на Областно пътно, за да нямаме време за реакция и събитието да пропадне. Не ги огря обаче.
Как мина самият протест? Получи ли необходимата подкрепа или пак имаше повече активност в интернет пространството?
В самото начало на сборната точка – паркингът на Т-Маркет- не дойдоха особено много хора, не бяхме никак очаровани от този факт. След придвижването към село Продановци обаче изненадващо колоната се увеличи и станахме двойно повече. Със сигурност обаче имаше много фейсбук „герои”, които не си показаха носа, въпреки категоричната заявка за присъствие.
След като пристигнахме на мястото за протест, за наша изненада видяхме цялата самоковска полиция, строена на пътя. Сигурно бяха изкарали и почиващите и отпускарите. Полицаите се държаха доста грубо, бяха много изнервени и смея да твърдя, че се опитаха да си превишат правата. Опитаха се да ни натикат в ливадата с автомобилите. Само си представете за какво безумие говорим. Именно това ни провокира да променим първоначалните си планове и да решим да направим шествие по пътя с ниска скорост. Първоначално ни беше отказано и започнаха едни заплахи и похвати от мутренските години, да ни покажат колко лоши ченгета са. Малко след това пристигна кметът Владимир Георгиев и народният представител Радослав Стойчев. След идването им ситуацията коренно се промени и своеволията на полицаите спряха на секундата. Лично г-н Георгиев ни каза че няма проблем да направим шествието и това не нарушава никакъв правилник, закон или разпоредба. И така направихме шествието си безпроблемно.
Искам да подчертая, че имаше заплахи към човек от протеста от страна на полицай с думите: „Тия дни ще видиш ти”. На връщане от Клисура самият аз, докато преминавах бавно през кордона от полицаи на Продановци също чух много грозна обида към мен. Съжалявам, че не видях кой си позволи това. Не му прави чест, тъй като е носител на закона и точно постъпките на такива полицаи сриват доверието в МВР.
Как, според теб, трябва да се развият нещата, за да има промяна? Какво трябва да стане, за да може АПИ да вземат необходимите мерки за този опасен път?
Според мен съществена роля играе единността ни. Трябва да бъдем повече, а не „обичайните заподозряни”. Тук веднага намесвам бизнеса, тъй като нямаше нито един представител да излезе с името си, че чупи камионите си по тези абсурдни пътища. Те не ни взеха на сериозно, а трябва. Все пак не го правим само за себе си.
Днес бяхте пред сградата на АПИ като естествено продължение на съботния протест. Как се развиха нещата?
Председателят на АПИ – Дончо Атанасов беше поискал среща с нас преди протеста, чрез кмета. Идеята беше да се срещнем на разговор и протест да няма. Но ние отказахме с уговорката да се видим в понеделник от 11:00 часа в сградата на Агенцията. Самият Дончо Атанасов каза, че е запознат с пътя и изпитва срам от състоянието му. Обеща пред нас, че ще се вземат незабавни мерки за откриване на процедура за избор на изпълнител, в рамките на 15-20 дни, т.е до 15 юни тази година. Тя ще трае около 3 месеца. И при положение, че няма обжалване от трета страна, ремонтът трябва да стартира около 15 септември. Ангажирали са се с разширяване на пътя и евентуално трето платно на местността Дървена. Но за него има въпросителни, защото има процедура, която трае около година, която е свързана с оценка на околната среда.
Многократно са обещавани подобни действия, но реално само се е стигало до избор на изпълнител и процедурите са прекратявани. Каква е гаранцията, че и тези обещания няма да са същите?
Процедурите са прекратявани първият път поради смяна на правителството, а вторият път, доколко съм запознат, е започната при служебно правителство, след което последващото редовно го отменя. Поради липса на финансиране. Получихме уверение от г-н Атанасов, че финансиране ще бъде осигурено за сметка на друг планиран за ремонт път.
