Личности

Иван Петров – “Успехите на един учител се съизмерват с успехите на неговите ученици”

ivan1Анна Манова

Това е една среща с един млад и образован човек. Иван Петров. Икономист. Космополит. Трудно е да се каже откъде, защото е имал възможност да попътува доста, да опознае голяма част от Европа, да стигне до Индия и да попадне точно в Самоков. За да се убедите още повече в казаното в по-горните редове, само ще допълня, че е израстнал в Унгария, тъй като майка му е унгарка, а баща му българин. Основното си образование получава в България и по-точно във Варна. Още много малък заминава за Англия, където успява да завърши средното си образование. Висшето си образование получава в Шотландия и за финал му се отдава възможност да завърши магистратура в Манчестър. По същото това време е приет по програмата „Заедно в час”, която дава възможност на млади хора да преподават в различни училища в страната. Като важна отметка е, че „Заедно в час” е обявено от списание „Форбс” за НПО на 2014 година.

И така, колкото и странно да звучи, Иван Петров избира участието в програмата и малкото населено място като Самоков. И вече повече от година и половина преподава икономика в ПГ по туризъм. За това време успява да се сближи с колегите и учениците и както споменава той, взаимно да се учат едни от други, като не забравя да подчертае, че негово лично мото е, че успехите на един учител се съизмерват с тези на неговите ученици. Той завършва икономика, като преди това има стаж в банка и работи във финансовите отдели на две предприятия във Варна. Спортувал е плуване като е бил на няколко републикански първенства.

Един разговор с интересния събеседник Иван Петров за ученето, пътуването, преподаването, за пътя като цяло.

Много интересен житейски път имаш: Унгария – Варна – други точки на света – Самоков. Разкажи как попадна тук?

Аз още като кандидатствах по програмата „Заедно в час”, ни попитаха къде искаме да преподаваме. Вътрешно знаех, че не искам да съм в големите градове като София и Пловдив, а точно обратното – да попадна в малък град. Тогава от програмата ми предложиха Самоков, защото тук имаше позиция за учител по икономика. И съответно аз приех. Като малък с моите родители сме идвали доста често, защото ходехме до Боровец. През последните 8 години не бях минавал оттук, но когато дойдох отново, бях приятно изненадан от това, че градът се е развил.

След като си останал с добри впечатления от града, какви бяха те спрямо учениците?

Първоначално изпаднах в шок. Може би причината беше, че не бях преподавал преди това или пък защото отново бях в България. Предните 7 години не бях в България. Първите няколко месеца изпитвах колебания дали да остана да се занимавам точно с това. Направи ми впечатление, че учениците искат да учат, любопитни са, но нямат възможностите на връстниците си от големите градове, като различни стажове, ролеви модели, повече големи мероприятия. Освен това съм на мнение, че учителите в ПГ по туризъм са големи професионалисти и задават добри критерии на учениците. Всъщност аз не виждам разлика между учениците сега и времето, когато аз бяха ученик. Просто по различен начин възприемат информацията. Учениците използват изключително много техника и социални мрежи, но в същото време не ги използват правилно. Не могат да различават коя информация е достоверна или не, малко от тях могат да правят презентации. Тази година използвам изцяло в часовете презентации. Има ученици, които не знаят да пращат имейли, направили са си само, за да се регистрират в социалната мрежа. Има изключително много неща, които аз уча от тях, но за тези умения, които ще им трябват в професионалния живот, имат дефицит. Аз работя в тази насока. Моето преподаване е ориентирано към уменията, освен на самото предметознанние много наблягам на това как например  да превърнат една таблица в графика и обратното. Това несъмнено ще им бъде от полза.

Разкажи малко повече за пътуванията ти?

Обичам да пътувам. Такъв е бил моят начин на живот още от малък. Често пътувахме със семейството ми от България до Унгария. След това, когато започнах да уча в Англия, оттам имаше възможност да се купуват евтини билети до много места. Отделно няколко пъти съм шофирал от България до Шотландия.

Разбрах, че едно от твоите последни пътувания е било до екзотична Индия? Как стигна дотам? Разкажи малко повече?

В Индия бях благодарение отново на програмата „Заедно в час”, участвах в образователна конференция.  „Заедно в час” е организация, която е час от една международна мрежа от подобни организации наречена Teach for all. Всяка организация от съответната страна кандидатства и аз заминах като представител на нашата. Конференцията се проведе в Момбай между 11 – 14 ноември 2014. Тя беше изцяло обърната към учениците – говорихме за визия, говорихме за това какво е отлично образование.

Съществували изобщо такова понятие „отлично образование”?

Според мен има такова понятие, но едва ли има един верен отговор по отношение на него, за всеки един ученик е в различна форма. Едно отлично образование кара учениците да се чувстват успешни, удовлетворени от това, което правят, адаптивни. За мен най-същественото е един ученик да се усеща успешен.

Искам пак да те върна към историята за Индия. Какво ти направи най-силно впечатление там?

Когато заминах за Индия, това, което знаех за там е, че техният стандарт на живот е много по-нисък от този в България, но индексът им на щастие е значително по-висок. Индия е съвсем различна култура, може би това идва донякъде от факта, че са разделени на касти. Един от дните, когато обикаляхме една от техните общности една от жените ни покани в тях на гости. Там бяха мъжът, жената и още три деца. Живеят в дом без прозорци, на два етажа, без течаща вода, но когато ги попитахме дали се чувстват щастливи, те казаха „да”. И това провокира мисленето ми дали наистина тези хора се чувстват щастливи или са щастливи, защото не знаят какво е другото и какво ги очаква.

Индия ли е най-екзотичното място, на което си стъпвал?

Да, това е и най-далечната точка до която съм ходил. Предимно съм обикалял в Европа, като топ три градове – столици са ми Париж, Лондон и Инстанбул.

Колко още време ти остава да преподаваш по програмата „Заедно в час” в нашия град?

Тя изтича тази година. Мисля, че две години са едно доста дълго време, и като се замисля кой се е научил повече аз или учениците ми, може би ще отговоря – аз! Никога не съм бил в подобна среда. Успях да се развия личностно. Моите успехи като учител се съизмерват с успехите на учениците.

Разбрах че с ученици от ПГТ организирате Национална конференция „Икономика за младежи”, на която Самоков е домакин. Разкажи подробности.

Това е конференция, изцяло организирана от ученици. Организатори са 12 б клас, които са специалност „Икономика и мениджмънт”. На този клас миналата година преподавах почти всички специални предмети, освен два. Тази година преподавам всички. Аз им подхвърлих идеята, защото по един от предметите трябваше да изготвят бизнес план, миналата година участвахме в Junior Achievement. И смятам, че са подготвени, освен това за държавния им изпит пак ще е от полза. Учениците правят всичко сами – определят цели, разписват критерии. Важно е да се подчертае, че тази конференция е ексклузивна, което означава, че само ученици, които са кандидатствали могат да участват в нея. Ще бъдат одобрени 75 участници плюс още 10 лидери на работни групи. Като срокът за кандидатстване беше до 25 януари, одобрените ще получат отговор до средата на февруари. Всички ученици, които все още не са подали своята кандидатура вторият и последен срок за кандидатстване е 15 февруари. До момента имаме кандидатури от Горна Оряховица, София, Силистра, Казанлък, Пирдоп, Плевен, Варна, Добрич и Видин. Самата конференция ще се проведе на 8 април в х-л „Арена” Самоков и ще бъде под патронажа на Община Самоков.

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close