Иван Малканов от Алино: „Желанието ми е да изографисам с лика на Пророк Илия камък от останките на старата черква и да го пренеса в параклиса”

Анна Манова

Няма как влизайки в село Алино да не забележите параклиса, който се издига на един висок хълм, сякаш за да се намира по-близо до Бог. Мястото му не е избрано случайно както и името му. Разположен е източно на селото, в местността, позната като „Св. Пророк Илия”.  Той е възстановен преди няколко години по инициатива на родолюбеца Иван Малканов. В близост до новоиздаденото свято място преди много години се е намирала стара църква, която е разрушена от турците. Именно това провокира Малканов да  построи нов параклис, който да носи името на Пророк Илия.

Самият Иван Малканов е обвързан родово със село Алино, за което милее, макар да живее от дълги години в големия столичен град. Но винаги намира време през почивните дни да се отбива там, където му е близко на сърцето и душата. Мястото, което за него е синоним на дом, семейство и спокойствие. По думите му водещото му желание е да направи нещо за селото, да остави следа след себе си. В това се корени същинският смисъл на живота. И така изгражда със собствени сили и средства параклис „Св. Пророк Илия” в родното си село.  Непосредствено след това е осветен. За дърворезбата вътре се е погрижил Стефан Банчев, а за изографисването му – Бойко Павлов. Постепенно целият параклис е изографисан с множество светци. Отвън има поставена чешма – направена като дарение. Желанието на инициатора от Алино е святото място да бъде отворено денонощно за миряните, които искат да намерят сила, упование, уединение и спокойствие. Параклисът е регистриран в Светия Синод. За храмов празник е избран 20 юли, Илинден.  На този ден традиционно вече няколко години  в двора на параклиса се раздава курбан за здраве.

Истината е, че храм се гради не само с ръце, но и с голямо сърце. И не на последно място – една истинска и крепяща вяра.

„В селото има няколко черкви,  но такъв параклис няма. Мястото е много хубаво и гледката е чудесна. Има къде да запалиш свещ, да се помолиш за всичко, от което имаш нужда, да седнеш да си отпочинеш. Прекарах ток и вода. Поставих лампа навън да осветява цялото място”, споделя вече 72- годишният Малканов, който допълва още, че всичко в собствения си живот е постигнал с много упоритост и труд.  Но наред с добрите дела не отсъстват и лошите. Параклисът няколко пъти е бил обект на посегателства, дори непосредствено след отварянето му. От него са изчезвали месингови свещници, кандила, килим, кръстът намиращ се на покрива, няколко икони… и дори камбаната. А има и по-фрапиращ случай, за който Малканов си спомня с огорчение, а именно как на метри, пред очите му, от двора на храма, изчезва двуметрова стълба. Това го принуждава да постави видео наблюдение с цел да следи апашите.

„Трудно намирам хора да ми помагат, които да имат отношение. Почти всичко сам съм направил. Не мога да си обясня тази незаинтересованост”, споделя той. Желанието му е като не се помага поне да се съхранява и уважава направеното от друг. Неговата основна мисъл е именно за хората, особено за алинци – да имат още едно място на което да се помолят, да запалят свещ, да се раздава курбан. „На много хора съм разказвал за древната история на село Алино, за черквата, която е разрушена от турците. Там са останали камъни от нея. Желанието ми е да пренеса поне един такъв камък, който да бъде изографисан с лика на Пророк Илия и да го поставя от дясната страна на входа”, споделя Малканов. Друго негово желание е да бъде оправен пътят до параклиса, за да стане по-лесен достъпа до него.

С думите: „Трудно е, но ще се боря”, завършва разговорът ни с Иван Малканов в очакване на следващия курбан и повече добри новини покрай параклиса „Св. Пророк Илия”, издигащ се закрилнически край Алино.