За 3 март, филмът „Дякон Левски” и националното ни самосъзнание

Анна Манова

коментар

Тази година за националния празник – 3-ти март, Общината се отчете по-добре от друг път. За случая залата на Читалище–паметник „Отец Паисий – 1895” беше дом на българското кино и по-специално на един от новите български филми, базирани върху живота и делото на Васил Иванов Кунчев –  „Дякон Левски”.

Още около половин час преди старта на прожекцията, която беше определена за късния следобед – 16:30 часа, в залата цареше оживление и само тук–там се виждаха по някое самотно и празно място. Което, разбира се, даде сигнал, че интересът към така полюсно дебатирания филм е повече от огромен. А ранният час на излъчването беше избран, защото самият игрален филм продължи цели четири часа с едва петнадесет минути антракт между двете части.

Поздрав към всички, препълнили залата, отправи кметът на Общината -Владимир Георгиев, който обвърза националния ни празник с нашето българско самосъзнание и личността на Васил Левски като идеолог на промяната и двигател на важните исторически събития.

Няма как да не се замислим и върху личността на големия Левски и неговата тясна обвързаност с нашия град. Името на Самоков прозвуча и във филма от актьора, превъплатил се в ролята на Дякон Левски.

Въпреки разногласията и многото критики, които отнесе филмът, почти веднага след излизането си на екран, едно е безспорно – интересът към него е голям и за това свидетелства масираното присъствие на самоковци, тишината в залата и завръщамето на голяма част от зрителите за втората част на филма. За това дали филмът е добър или не и с различни категоризации аз не се наемам, но това, което е хубаво е неговото съществуване, защото събужда гордост у всички нас, в чиито вени всъщност тече същата тази кръв, но улисани в мрачното си ежедневие загърбваме и забравяме, че днес свободно стъпваме по същатата тази земя, пропита с кръвта на предците ни и някъде там дълбоко в земните недра тракат техните кости. Защото ако днес свободата е подарък за нас, преди тя е била светъл дълг и завет. Онзи завет, който пишат личности като Левски, той всъщност е събирателен образ на геройството, патриотизмът и българщината.

Това е един филм, който в четири часа показа доста реалистични картини от нашето минало. Той започна с разказ за детството на Васил Кунчев и неговото попадане в манастир, за изграждането му като личност и формирането на неговите възгледи още от най-ранна възраст, после събирането на четите и за доблестта на четниците – и докато винаги има по един предател, стана ясно, че има и такива, които биха застанали на пътя на куршумите или биха си отрязали езиците, само и само да не предадат каузата или идеала. „Свобода или смърт” е извезано с кървави букви в съзнанието на всеки, поел по пътя за освобождаването на отечеството.

Силни са думите на Левски, смели са делата му. И дори понякога образът му да е хиперболизиран то е, защото българите имаме нужда да си припомняме историята и то не само на този ден и да вярваме, че е имало такава реална личност. Във филма „Дякон Левски” Васил Кунчев беше представен като човек, който показва увлечение към жена, но бързо се овладява и осъзнава, че за него съществува една-единствена любов и това е тази към родината. В един момент дори използваше нецензурни думи – но повечето не възприемат това като реално. Защо? Нима едно заптие, което иска да отнеме живота ти и да те хвърли на животните, не заслужава такъв цветист език?

Пътят към бесилото също беше интересен, защото във филма той сам се оставя в ръцете на поробителите, което обезсмисля тяхното преследване на една мистична личност, станала популярна с делата си и също сам се качи на бесилото, направено специално за него някъде около София.

Така или иначе, всеки сам трябва да прецени доколко харесва или не филма, но по-важното е, че предизвика дискусии и множество теми за размисъл – какъв е Левски, за какво се бори и какво всъщност е постигнал!