На паметника на Ботев, разположен горе при стадиона, хич не му върви. Или по точно върви му като на бясно куче тоягите. Какво имам предвид ще попитате?
Първо, когато го сложиха там, всички единодушно се запитвахме каква е връзката му с града ни? Някак си, малко странно беше, че тогава градската управа реши точно него да избере, но нищо. Все пак човекът е емблемата за свобода на българите.
Сложиха паметника, той преживя няколко години, докато не дойде време да се строи кръговото кръстовище. После го преместиха – и пак преживя няколко години, през които редовно го посещавахме на 2-ри юни. Казвам на 2-ри юни, защото през останалото време монументът си стоеше самотен и никой не се сещаше за него. Но ремонтът, този зъл герой, заговори, отбеляза, предположи и се започна…докато Ботев онемя съвсем.
Сега там тече благоустрояването, което наложи поредното преместване на каменния героя. Горкият той отново почувства върху себе си злите очи на фактите.
Великото му преселение от място на място наведе на мисълта, че е необходимото изкупление на недомислието на архитектурата в Самоков. Трябваше да се подготви за тихата и тайна мъка на постоянното местене. Между самоковци и Ботев настъпи едно любезно дистанциране в отношенията, защото изобщо не ни е ясно къде ще бъде ситуиран за следващия 2-ри юни и дали ще можем да му отдадем почест като хората. Може на някого отново да му щукне да го сложи на арматурна походна площадка и да го разнася насам-натам във вечно търсене на подходящо място.
