Мария Галчева
Знаете ли кое не мога да проумея? Сега ще ви разкажа, вън от ролята на някое вербално камикадзе – може би като млад и що-годе грамотен човек, който е наясно с механизмите на действие на пълненето на хазната и бюджета и още като човек, който изисква, не мълчи, критикува, но и казва как да се поправят нещата, искрено не мога да възприема, че когато нещо се облагородява и прави в една териториална единица, непременно трябва да се благодари на когото и да било. Говоря принципно, защото тази седмица имах повод да разсъждавам над това и реших да ви направя съпричастни към това разсъждение.
Звучи нелепо и сервилно, според мен. Дейността по подобряване на инфраструктурата на даден град е нещо съвсем логично и естествено – няма значение къде се извършва. На всичкото отгоре знаете, че парите, които отиват за подобни дейности идват от собствените ни джобове. И чак пък благодарности…
Утре по същата логика ще благодаря, например, на някой, който ми продава хляба в магазина, който ми продава вестник, чорапи, който е дошъл да ми докара дърва. И тук не става дума за лошо възпитание или антисоциалност, става дума за трезва преценка и нормално поведение.
Това да искаш да живееш в нормален и подреден град, в който всичко да ти е по европейски не е някакъв свръхлукс, а задължение на хората, които се напъват да бъдат на властови позиции и които психологически трябва да са узрели, че не би следвало всичко живо да им благодари за техните задължения. Поне така го разбирам аз, а сигурна съм и доста други хора. Казвам го от позицията на редовен данъкоплатец, който не е само някаква финансова единица, а има мнение и не се е страхувал никога да го изказва, въпреки всички последици от това.
Затова и не благодаря, уважавам, но не благодаря. Тук има категорична семантична отлика с отричането и заклеймяването. Щеше да е противно, ако отидеш и счупиш направеното.
Та, помислете и вие още веднъж – трябва ли да се благодари, когато някой си изпълнява задълженията?
