Мария Галчева
Да, както стана ясно и миналата седмица – януари е и вали сняг. Зима е. Снежно, красиво, бяло. И навсякъде, където и да се обърнеш, хора по платното за движение. Чудна гледка – преплитащи се коли и пешеходци, каква съвършена хармония!
Не става ясно защо абсолютно всяка зима повтаряме едни и същи сценарии – непочистени тротоари, тук –там непочистени улици, гневни реакции в социалната мрежа /слава Богу, че въобще я има, защото преди и това го нямахме/, мълчание, глухота, тишина и още много други синоними в тоя смислов порядък.
След появата на статията „Снежни исто/е/рии“ се появиха други въпроси – като например защо не са почистени тротоарите? Тук лесно можем да нахокаме, но нека да разгледаме по-обстойно проблема.
Задължение на всеки е да почисти снега пред дома си. много хора го правят – факт. Все пак не за всичко трябва да се хули, а да се хваща лопатата и се върши работа. Има и такива, които не го правят – ето първата пробойна в организацията на мисията „Чист тротоар“. Оттам нататък, каквото и да кажем повече, няма да има смисъл.
Разбира се, досега не сме чули да има глобени за това – т.е. няма контрол. Често пъти рестриктивните мерки при нас се поглеждани скептично, защото видите ли не биха действали. Ами как ще действат, като никога не са били налагани такива? Ние откъде знаем, че не биха били ефективни? Не може да се борави само с оправдания, защото българите са особен род хора – доказвали са и доказват постоянни, че вършат работа само под въздействието на някакъв вид страх, респективно бъркане в джоба. В огромния си процент хората са точно такива – мълчаливи и безропотни, но страхливи. Дори и в работата си.
Ние не можем да се оправим с едно паркиране в центъра, та сме седнали да мъдрим схеми за справяне с зимните условия из целия град. Няма никаква организация на работата – а хората, които съвестно си изпълняват задълженията негодуват и то с основание – сега особено след като налозите се вдигат.
Идва ред на тротоарите, които са из централната градска част и които са, да ги наречем най-условно, публични – те не са пред нечий дом, за да зависят от благоволението на собствениците си. Най-много коментари в мрежата идват именно от тяхното състояние. Придвижването в някои части на града наистина е силно затруднено – така беше още от първия ден на обилния снеговалеж, когато пощата на редакцията загря до червено от снимки на наши читатели. Снимки-илюстрации на отвратителното състояние на тротоарите, което просто налага човек да се движи по пътя.
Нали сега е модерно да се обяснява това, че за да почне да се чисти, първо трябва да спре да вали. Това важи явно не само за снегорините, но и за тротоарите. А това, че наистина може да спре да вали през март – някак си тъпо отеква в пространството.
Но ето, че спря да вали. Даже се загря – улиците се превърнаха в подобни на плаващи пясъци участъци, стана хлъзгаво, пешеходците вече тотално се зачудиха как да се придвижват. Наистина започваш да си мислиш, че трябва да свикнеш с безумното състояние на нещата. Ако много викаш, пък другите вземат, че ти кажат, честрашно си се разлигавил.
Някак си отказвам да свикна с мисълта, че трябва да се свиква с бездействието и с липсата на отговорност – в частност и като цяло.
С риск да се повторим, та дори и да се потретим, ще кажем – ето защо зимата става бедствие – от неадекватни или от никакви мерки. И всички сме виновни по някакъв начин – дали защото не си почистил пред дома си, дали защото не си организирал правилно почистването на централните /пък и не само на централните/ градски части, дали защото си мълчиш, или просто защото не ти пука за нищо.
На фона на този нерадостен пейзаж единиците, изпълнили дълга си към лопатите светят като Зорницата сутрин.
