Едно незабравимо пътуване

Мариян Гребенчарски

“Аз нямам приятели, аз имам семейство” с тези думи ще започна разказа си за едно уникално преживяване. Аз и моите съученици от гимназията – Николета Иванова, Крум Крумов, Христиана Видинова, Вероника Георгиева, Маргарита Александрова, Александра Майдавска, Любен Михайлов и Михаил Лухов участвахме на Международния фестивал „Приятели на България” в курорта Албена. Прекарахме 3 нощувки в този запазен град.

Пътуването ни започна на 26 юни в ранните часове на деня, като традицията със закъсняването на Хриси и Крум бе спазена. Все пак те пристигнаха и тръгнахме към нашето пътешествие. По пътя ни бе забавно, правехме шеги на спящите около нас, викахме, дори пяхме, много е важно, че не губим детското в себе си. След  8 часово пътуване пристигнахме скапани, но при вида на синьото море всички се „пробудихме” и бързо „завладяхме” плажа. Настана „размирица” във водата, при което всички погледи бяха събрани в нас, защото влязохме в морето с бягане и викове, след което играхме волейбол и тогава дойде моментът, в който трябваше да отидем на мястото, на което сме най-тихи в ресторанта. Същата вечер посетихме местната дискотека, където бяхме център на вниманието с прекрасните танци на Алекс, Мишо, Меги, Любо, Хриси, Верето и Ники, а преки наблюдатели бяхме аз и Крум.

На следващия ден всички станахме „червени” в буквалния смисъл на думата, през целия ден си лежахме на плажа, единственото нещо, което ни отдели от плажа и водата бе отново ресторантът. Вечерта рано си легнахме, защото на другия ден ни очакваше представление.

В неделя на 28 юни притеснението, страхът и еуфорията ни бяха завладели. Два часа преди представлението мъжката част от компанията отидохме да напазаруваме за предстоящата изява. Интересното бе, че посетихме всички магазини в Албена, но в нито един нямаше краставици и в крайна сметка помолихме готвача да ни даде, изгледа ни странно, но човекът ни услужи. Представлението мина прекрасно, всички ни аплодираха, но най-важното бе, че ние и нашите ръководители  – Кирил Славов и госпожа Йорданка Годинякова, бяха доволни от нашето представяне. Втората част от деня премина отново в препичане на плажа. Вечерта от 20:30ч. предстоеше награждаването, на което ние заехме второ място. След миналогодишния ни триумф сега останахме в подножието на върха. Разочаровахме се, но трябва да се научим и да губим. В късните часове на деня спазихме традицията и се събрахме в стаята на Крумчо и Мишо, където се забавлявахме.

В последния ден от изживяването, предстоеше нашето прибиране в къщи. Като изключим 8- часовия път и един час престой в задръстване, всичко бе на ниво. Искам аз и всички мой приятели да изкажем благодарности на директора на Гимназията г-н Кирил Славов и г-жа Годинякова за това, че ни водихте на това незабравимо изживяване, също така искам да благодаря и да каже нещо на хората, с които бяхме в Албена – аз нямам приятели, аз имам СЕМЕЙСТВО!