Личности

Едно момиче и една любов… към моторите

hrisi2Тази история започва така – искало едно момиче да си има мотор. Да, точно така, няма никаква грешка. Това е голямата мечта на малкото момиче. Звучи нестандартно и интересно и е самата истина. Христиана Видинова е на 15 години, ученичка в ПГ “Константин Фотинов”, и това е нейната история, а мечтата от две години вече е факт. Когато е съвсем малка се качва за първи път на мотор и оттогава до ден днешен това е голямата и страст. Няма обяснение, всичко е просто емоция.

Немалка заслуга за това има и баща й, който също е любител на високите скорости и в частност на този спорт. Когато е едва на 3- 4 години вече ходи на мотокрос заедно с баща си и увлечението и още повече се засилва. “Страшно много ми харесва този спорт и като се замисля най-силно съм желала да имам мотор. Първо исках АТV, защото гледах как карат момчетата, с четири колела е и ми се струваше лесно отстрани. Но всъщност не е толкова просто. Когато бях на 7 години поисках мотор за рождения си ден. Но тогава мама не разреши и разбираемо, бях много малка”, спомня си Хриси.

Но това, разбира се, не я отказва. Вътрешно тя знае, че един ден ще сбъдне мечтата си, а още повече щом има безрезервната подкрепа на баща си няма как това да не стане факт. Както самата Хриси споделя разговорите им все се въртят около общата им любов към мотокроса, високите скорости и онази свобода, която може да ти даде само моторът. Хриси е разумно младо момиче и разбира, че ще е необходимо малко време да мине, за да стане нейната мечта факт. Всъщност така и става – преди две години, няколко дни след рождения и ден получава най-желания подарък – мотор “Ямаха” 125 кубика. “В този момент се почувствах толкова щастлива. Бяхме избрали мотора с татко, мама беше разрешила и всичко се нареди. Нямах търпение да се кача и да карам”, разказва Хриси, а очите и светят от щастие. Цялата сияе, говорейки за високите скорости, пистите и сбъднатата мечта. И макар родителите й да се притесняват за нея и за хобито, което е избрала, няма как да не осъществят най-голямото и желание.

Макар че мотокросът е причисляван към чисто мъжките спортове, Христиана не се притеснява от това. Не обръща внимание и на различен тип подмятанията и знае, че често жените мотористки срещат неразбиране от околните. Всъщност числото на жените мотористки в България не е голямо. От Самоков са Хриси и Адриана Станоева, от Видин -Томислава Лазарова, Павлина Костадинова от Яворница, Кремена Маркова от Славе, а Ива Станоева от София. В нашата страна само в Самуилово, (Благоевград) се правят състезания в клас МХ жени.

“Често се шегуват с нас останалите, сякаш не ни приемат на сериозно. Казват ми как така си мотористка, това е мъжки спорт. Но аз не обръщам внимание. Когато се кача на мотора забравям за всичките си проблеми, той е моето спасение. Аз искам да се занимавам професионално с този спорт, ходя по състезания, но все още ми е хоби. За жалост мотокросът е доста скъпо удоволствие. Само хубавите ботуши са около 800 – 900 лв., тениските са по 100 лв. За любител това са високи цени. Поради тази причина ходя и карам веднъж в седмицата, защото само едно излизане с мотора ми е минимум 30 лв. за бензин. А за да се състезаваш професионално са необходими спонсори. Но аз съм, доволна въпреки всичко, защото когато излезеш да се състезаваш чувството е неописуемо. Преди старта всичко ти се преобръща”, разказва Христиана. И споделя, че е съвсем различно усещането да си зрител пред телевизора и това да си на място. Рева на двигателите, вълнуващата тръпката на досега с моторите, високите скорости и всички онези хора, които всъщност са едно общество, сплотено от любовта си към мотокроса, няма как да се опише с думи. Трябва да си се изживее.

hrisiИстината е, че в този спорт освен адреналин има и голям процент инциденти и смъртни случаи. Христиана няма сериозни травми, случвало и се е да падне от мотора, но всичко е било в рамките на нормалното и преминава с лека уплаха. Тази година сезонът започва трагично със смъртта на неин приятел моторист. “Новината ни шокира всички, които го познаваме. Той беше толкова добро момче, роден шампион. Беше много талантлив и всички много му се възхищавахме.

Вината за неговата смърт е, че не е поливана пистата. От една немърливост си отиде един човешки живот. Нелепо е. Такива инциденти карат много от състезателите да се замислят за отказване. Близък приятел на загиналото момче също се отказа от мотокроса”, коментира Хриси.

След случката и тя самата се замисля за отказване. Но решава, че няма как да потуши в себе си огъня на страстта към мотокроса и допълва: “Глупостите се получават, когато поемаш непремерен риск, когато някои отстрани те надъхва да караш по-бързо, а скоростта увлича. Тогава се получават и инциденти. Важно е и поддържането на пистите. Ако не ме лъже паметта до 2008 година пистата в Самоков беше на най-високо ниво, най-добрата в България, след нас се нареждаше Севлиево. Но някои беше откраднал напоителната система, започна да не се стопанисва добре, да има дупки и коловози навсякъде. Миналата година само два пъти я заравняваха. Тази година до сега само веднъж е оправяна. Миналата година имаше такса за пистата, плащаш 10 лв. и караш цял ден. Доста хора недоволстваха. Сега е безплатно”.

Повечето близки и познати възприемат мотокроса и любовта й към високите скорости със скептицизъм и на принципа на отрицанието. Но след като виждат как тя гори в това занимание я разбират и подкрепят, радват се, че имат приятелка мотористка. А мечтата на Христиана Видинова е един ден да запише името си в професионалния спорт и да достигне успехите на нейната любима състезателка Ливия Ланселот, първата жена шампион в мотокроса.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close