Анелия Балабанова
За пета поредна година в периода 24-30 октомври 2016 г. самоковските почитатели на театъра ще могат да се насладят на изпълненията и представленията в рамките на традиционното събитие „Театър без граници”, организирано от Читалище-паметник „Отец Паисий – 1859”. Предфестивално, в края на месец юли публиката подгря с премиерата на комедията „Омайна нощ” по Жосиан Баласко, в която главни действащи лица бяха момичетата и момчетата от Младежката театрална студия към Читалището – Димона Савчова, Даниел Кирилов, Миролюба Ташова, Габриела Павлова, Мария Иванова и Божидара Трохарова. Режисьор на постановката е Васил Михайлов, хореографията дело на Ралица Стоянова, а за сценографията и музикалната картина се бяха погрижили Даниел Кирилов, Бисер Боянов и Николай Войнов. „Стана традиция нашите премиери да са посред лято. Искаме нещо да се случва в този град, което да е интересно както за самоковци, така и за гостите на града”, сподели режисьорът Васил Михайлов. И наистина въпреки горещите летни температури навън, салонът беше пълен с желаещи да гледат новата постановка на Младежката театрална студия. Комедията винаги се е възприемала добре от публиката, която и този път успя да улови тънкия хумор, предизвикан от нелепите ситуации и разговори, в които изпадат главните действащи лица. В една „омайна нощ” могат да се случат доста срещи, запознанства, да се разплетат тайни, а ситуациите, в които попадат героите да придобият неподозирани обрати. Оказва се, че една „омайна нощ” може да се превърне в повод за много размисъл, стига да можеш и четеш между редовете. И отново чрез смях да се чуят истините за живота. А кое надделява смешното или тъжното – остава всеки сам да прецени и по време на следващите срещи с младите театрали, които предстоят съвсем скоро.
Излизайки извън контекста на конкретното представление, няма как да не се отбележи, че в последно време все повече млади хора попадат в плен на магията наречена „театър”. Дори и на местно ниво могат да бъдат посочени много примери и сценични опити. Къде по-добри и по-неуспешни, изявите на актьорите успяват да заредят с положителния си заряд и публиката. Само този факт заслужава адмирации. Важно е и да си дадем отговор на въпроса какво намира един млад човек в превъплъщенията си на сцената, без претенции за професионализъм, а по-скоро за лично удоволствие, което намира своята проекция върху публиката. Така е в началото. Апетитът казват обаче идвал с яденето и е нормално всеки следващ път да се опитваш и правиш нещата по-добре и на едно по-високо ниво. Ето гледната точка на режисьора Васил Михайлов по темата.
Г-н Михайлов, премиера посред лято видяха самоковци. Как се роди идеята по това време на годината да излезете с постановка и защо „Омайна нощ”?
Цяла зима репетирахме една пиеса, която е емблематична за България. Това е „Мъжемразката” от Ст.Л. Костов, но поради лични и обективни причини не можахме да я довършим докрай. Това се оказа фатално и се наложи бързо да реагираме, за да спасим театралния сезон. С младите хора направихме „Омайна нощ” – една съвременна пиеса, която не буди само смях след напускането на театралния салон, но и размисли. С това провокирахме публиката да помислят за ежедневието, да помислят за своя живот и как трябва да го изживеят. И най-вече да внимават с действията си.
Чувствате ли се по-уверен след всяко едно представление в ролята на негов режисьор?
Оказа се голямо предизвикателство, тъй като в представлението има основно трима участници, макар общо да са шест, върху които пада действието на пиесата. Това е нещо ново за мен, но бих казал провокиращо, защото от тези трима актьори се изискват много повече неща, отколкото в един голям ансамбъл, в който сюжетът и актьорската игра се разпределят между 10 или 15 човека и тогава вече се работи по друг начин.
Как си обяснявате засилващия се интерес към театъра в последно време?
Като един ренесансов период на театъра, тъй като според мен на младите хора им омръзна да гледат само компютри, филми и дискове в техничния век, в който живеем, а искат нещо живо, истинско, да го видят на сцената, да го преживеят и съответно да остави по-дълбоки следи в тяхното съзнание. Разбира се, и при условие, че то е поднесено с необходимата отговорност и интерес. Театралното студио работи основно с и за млади хора, но това не изключва и останалата част от публиката, тъй като има и възрастни с младежки сърца.
Какво един млад човек може да открие в театъра като изкуство, излизайки извън рамките на конкретно представление?
Театърът най-вече възпитава. Това е един огромен труд и не го казвам в кавички огромен, тъй като това е наистина така. Работа, работа, работа. Съответно се иска и мъничко талант и в случаите, когато той липсва, се компенсира с още повече труд, внимание, научаване на техника, на говор, артикулация, научаване на държание на сцената, което се стремя да предам от позицията на своя 50-годишен опит. Младите хора могат да намерят три основни неща – интерес към изкуството, да се научат на дисциплина, което е много важно и отговорност към поетия ангажимент.
Говорейки за младежката театрална студия в голямата си част това са хора без опит. Какво е необходимо, за да се справят добре с поставените задачи?
Не всички са без опит, но има и такива. В конкретния случай двете актриси имат само една изиграна пиеса, а Даниел Кирилов има натрупан известен опит при Весела Колешанова и това личи в играта. Справи се доста добре, както и Димона Савчова. Тя толкова много израсна в тази постановка и аз съм изключително благодарен. Също на Миролюба Ташова, която с много голям ентусиазъм играе. Въобще и тримата са едни добри изпълнители и перспективни деца, които един ден могат да отидат и в театралната академия. Аз ще съм доволен, ако съм им дал някакъв начален театрален тласък.
Има ли вече такива случаи?
Да. Кристиян Гочев учи в Нов български университет актьорско майсторство, но само той е кандидатствал. Другите са се насочили към педагогиката. Студиото вече почти няма представители от неговия първоначален вариант, тъй като повечето вече са студенти. Съставът се мени непрекъснато. Това е много трудно за мен, тъй като всеки театрален сезон започва с нови актьори. Надявам се тази есен да дойдат още. Имаме нужда от момчета и момичета, които желая и имат отговорността да се занимават с театър и това да им остане едно полезно хоби в живота. Както аз съм го носил това хоби толкова години и други мои колеги от Самоков – също. Ние сме над сто човека, минали през последните 40-50 години през театралната сцена. От тях имаме 10-15 професионални актьори, например проф. Атанас Атанасов – преподавател във ВИТИЗ и известен актьор, който също е от нашия състав.
Коя от шестте пиеси с участието на Младежката театрална студия имаше най-голям успех?
За мен всички са еднакви, но ако съдим по наградите това е „Госпожа Министершата”, която взе голямата награда на фестивала в Лом и съответно актьорите Катрин Митева и Бисер Боянов – също. През годините Боян Белокапов, Румяна Момчилова,Кристиян Гочев и доста други изявили се на сцената също са печелили отличия. Почти нямаме участие на фестивал без награда – 2-ро, 1-во, място и специалната и голяма награда на фестивала в Лом, 1-во място в Каварна, номинации в Тополовград.
Мислите ли напред. Какво ново може да представите?
Моята чанта е пълна с пиеси, но всичко зависи от състава – колко момичета и колко момчета сме събрали, с каква отговорност и ангажираност подхождат.
