Д-р Николай Кабрански: Общината трябва да подпомогне болницата, за да имаме достатъчно лекари и медицински сестри

Румяна Костадинова

Човек и добре да живее, се разболява. И отива на лекар. Предвидливите и умни хора се грижат за здравето си, за да не им се налага да го правят често. Но по-небрежните са мнозинство. Една част от тях ходи при доктора само в краен случай. Друга изобщо не стъпва в болница. И всички заедно влизаме в статистиката като най-болната нация в Европа. Различни ли сме ние, самоковците, в това отношение? Как участваме в системата на здравеопазването?

През 2000-та година започна голямата реформа на българското здравеопазване, която трябваше да го направи пазарно, модерно и ефективно – като в Западна Европа. Изискано бе от пациентите да плащат задължителни здравни осигуровки и така пряко да участват във финансирането му. Днес обаче то изглежда по-бедно, по-уморено и по-объркано от всякога. Какви са причините за това? Защо вече не уважаваме лекарите както преди и защо самоковци предпочитат да запалят колата и да отидат на лекар в София, при положение че градът разполага с една от най-големите и най-добре оборудвани болници в страната? Тези въпроси зададох на началника на кардиологичното отделение на МБАЛ „Самоков“ д-р Николай Кабрански.

Той е роден в Самоков. Започва лекарската си практика през 1995 г. в „Бърза помощ“, после пет години работи в белодробно отделение и една във вътрешно. От 2002 г. е в кардиологичното отделение на самоковската болница. Има две специалности – вътрешни болести и кардиология.

Д-р Кабрански ме посреща в „Кардиологията“, както всички наричаме отделението, в края на дежурството си. И бърза да ми покаже ремонтираните стаи. В болницата е топло и чисто. В коридора срещаме старшата сестра Радостина Дюлгерова, която определя като негова втора дясна ръка. Продължаваме разговора в новоремонтирания кабинет на дежурните лекари.

Как сте, д-р Кабрански? Хората интересуват ли се? Задават ли Ви този въпрос?

Не (смее се), обикновено не ми го задават. Но като ме питате, да Ви кажа. Чувствам се уморен. Графиците ни са много натоварени – не достигат лекари, въпреки че напоследък дежурства в нашето отделение дават и колеги от „Бърза помощ“. Без тях би било невъзможно да си направим графика – не са достатъчно нито лекарите, нито медицинските сестри. Но така е в цялата страна, не само в нашата болница. Причината е в прословутата здравна реформа, която изобщо не върви. Много лекари и медицински сестри непрекъснато напускат. Аз съм получавал предложения за работа в София, във Втора градска болница и знам, че дори в Националната кардиологична клиника в Трета градска болница липсват кардиолози. Здравеопазването в цяла България е в тотална криза.

Не е ли така в цяла Европа? Знаем, че много български лекари пътуват и работят и в чужбина.

Да, точно така е. Но тези колеги не отиват да работят там, защото тук нямат работа или защото у нас не им харесва. Пътуват, защото в чужбина заплащането е в пъти по-високо. Аз съм посещавал централната кардиологична клиника в Лондон, например, и мога да ви кажа, че там също липсват кадри. Но местата им веднага се попълват от лекари, които пътуват – така наречените „холидейз докторс“ (доктори за почивните дни).

Какъв, според Вас, е основният проблем на българското здравеопазване?

Ще ви го обясня така. Има един термин „порочен кръг“, или т.нар. положителна обратна връзка в медицината. Държавата е в криза и отделя по-малко средства за здравеопазване. Оттам идват по-ниските заплати за лекарите и медицинските сестри. Те напускат и липсата им задълбочава кризата в системата. Така кръгът се затваря.

Само парите ли са проблемът?

Те са основният проблем. Българското здравеопазване като цяло е недофинансирано. За клиничните пътеки здравната каса плаща по-малко пари отколкото е стойността им и болниците трябва да поемат разликата за своя сметка. Това става причина те да трупат дългове и да фалират. Или пък – както е в нашата болница, да намаляват заплатите на медицинския персонал. Нашата болница няма дългове, но това е за сметка на нашите доходи.

А Общината не помага ли? Болницата е общинска все пак.

Помага, но по мое мнение недостатъчно, въпреки че има ресурс. Софийските общински болници получават много добро финансиране от Столична община.

Но бюджетът на София е милиарди, а на Самоков – около 40 милиона…

Съгласен съм, но софийските болници поддържат много повече екипи от лекари и медицински сестри и пропорционално нещата са едни и същи. Нещо друго, ние тук приемаме болни и от Ихтиман и от Долна баня. Вярно е, че Общината помага като закупува някои апаратури, но това е недостатъчно.

Непрекъснато се говори, че болните стават все повече. Вярно ли е това, д-р Кабрански?

Да, вярно е. Хората боледуват повече. Населението у нас, както и в цяла Европа застарява, а със старостта, за съжаление, идват и болестите, особено хроничните. Това води до нужда от повече медицински грижи. Много пациенти не се лекуват своевременно и стигат до нас в състояние, в което ни е много трудно да им помогнем. Много е важна профилактиката и тя трябва да се засили от страна на личните лекари. Защото колкото по-късно се диагностицира дадено заболяване, толкова по-големи са разходите за системата и страданията на самия пациент. И изходът от болестта е по-трудно да се прогнозира.

На фона на цялата тази картина, как се чувствате Вие като лекар-специалист, който практикува в Самоков?

Чувствам се удовлетворен, поне що се отнася до чисто професионалното ми развитие. Аз непрекъснато се усъвършенствам и често участвам в курсове за квалификация. В това отношение ръководството на болницата винаги ме е подкрепяло. За мен лекар, който счита, че знае всичко и няма повече какво да научи, е по-добре да се пенсионира. Нашата професия изисква от нас да се обучаваме непрекъснато и да овладяваме новостите. Но що се отнася до заплащането – не съм удовлетворен. И няма защо да го крия. Много мои колеги също се чувстват така. И отново ще повторя, че Общината трябва да поеме своята роля и да ни подкрепи, за да можем да работим спокойно.

Виждам, че сте много доволен от обновеното отделение. Този ремонт за сметка на болницата ли е?

Не, част от него е финансирана от общината, а другите средства са по проект, изготвен от директора д-р Ковачка. Т.е., не е за сметка на нашите заплати. Надявам се скоро да ремонтираме и другото крило на нашето отделение, което използваме само в краен случай – когато леглата в ремонтираното са заети. Много е хубаво да работиш в приятна среда. За пациентите също е важно. Сигурно ви направи впечатление, че са ремонтирани и всички санитарни възли – и в лекарските кабинети, и в болничните стаи. Във вашия вестник имаше оплакване преди време от мизерията в отделението. Е, виждате, че вече не е така.

Д-р Кабрански, здравната система се състои от лекари и пациенти. Пациентите не са ли доста пасивни? Сякаш грижата за здравето им е задължение на доктора, но не и тяхно.

Има такова нещо. За да се получи лечебният процес, трябва да се намери точният баланс. Пациентът идва при лекаря с надежда, защото лекарят знае за неговото заболяване много повече от самия него. Получава се един психологически процес на своеобразно осиновяване на пациента от лекаря. И тук стигаме до доверието. Пациентът трябва да се довери изцяло на лекаря си, за да се стигне до оздравяване. В лечебния процес сме трима: лекарят, пациентът и болестта. Въпросът е пациентът на чия страна ще избере да застане – на моя, като негов лекар, или на болестта. И като говорим за баланс, искам да допълня, че лекарят трябва да счита пациента си за свой равен, независимо че знае повече за неговата болест. Ако това не се случи, се стига до унижение на пациента, което трябва да бъде избягвано. Пациентът трябва да се чувства равен на своя лекар, но и да разбира, че сам не може да си помогне, че това е в ръцете на лекаря му. Когато пациентът е прекалено пасивен, той не помага за преодоляване на болестта.

Д-р Кабрански, вярно ли е, че в днешно време лекарите са по-малко уважавани отколкото през социализма?

Не, не бих казал такова нещо. По времето на социализма системата мачкаше по-интелигентните хора, включително и нас. Наричаше ни медицински работници и създаваше уравниловка помежду ни (няма значение колко можеш и колко работиш, всички получават еднакво). Днес не е така. Сега сме ценени много повече в морално отношение, но сме недостатъчно платени. И все пак, аз имам много добри взаимоотношения с моите пациенти. Правя всичко, което е по силите ми, за да им помагам да се излекуват и те го оценяват. Поне повечето от тях.

Самоковци като че ли предпочитат да се качат на колата и да идат на лекар в София. Така ли е?

Донякъде.. Хората си мислят, че в по-големите центрове има по-добри лекари. Например хората от Дупница често ходят в Благоевград, както и самоковци в София – защото е близо. Но нивото на медицинското обслужване в нашата болница е достатъчно високо.

Как изглежда, според Вас, идеалното здравеопазване?  И какво трябва да се направи, за да се подобрят нещата у нас?

На първо място трябва да се преодолее недофинансирането. Да се създадат добри условия за работа на лекарите. И най-вече ние, лекарите, да не забравяме, че центърът на здравеопазването, на нашата работа, е пациентът. Ние съществуваме заради него. За да могат обаче лекарят и медицинската сестра да си вършат работата максимално добре и да мислят предимно за добруването на пациента, те трябва да имат достойно възнаграждение. Да идват на работа спокойни и нищо да не отвлича вниманието им. Особено битови проблеми като сметки и разходи.

Стресът е често изтъквана причина за болести. Така ли е и при исхемията?

Да, в подредбата на причините за исхемичната болест стресът е на седмо място. Но трябва да правим разлика между стрес и дистрес. Стресът е положително състояние, при което организмът оцелява в условията на променяща се среда. Но дистресът е състояние на постоянен стрес когато няма необходимост от него. Тогава се изчерпват съпротивителните сили на организма, той не може да реагира адекватно, кръвното налягане се повишава и се стига до исхемична болест на сърцето.

И за да не сме пасивни пациенти, дайте някой съвет на читателите ни!

Ще повторя, че много важна е профилактиката. Човек трябва редовно да се преглежда при личния си лекар и ако имам проблем, да бъде насочен към нас. Защото колкото по-рано се „хване“ заболяването, толкова по-силни сме аз и пациентът, и толкова по-слаба става болестта – ако се върнем към метафората от по-рано. Искам да обърна вниманието на вашите читатели към исхемичната болест на сърцето. Основните фактори за нея са артериалната хипертония – високото кръвно налягане, на второ място е тютюнопушенето и на трето е повишеният холестерол в кръвта. Фактор е и полът, но него не можем да го сменим. Мъжкият пол е усложняващ фактор. Исхемичната болест на сърцето е най-разпространена сред мъжете над 55-годишна възраст и жените над 65. Факторът възраст е непреодолим, но в наши дни високото кръвно може да се контролира. То се усложнява от тютюнопушето и алкохола.