Самоков е град, в който се преплитат нишките на евреи, българи, турци, американци,роми,каракачани.Пъстър етнически букет, който е оставил и продължава да оставя ярки следи в битието ни. Тази малка самоковска земя е станала символ на много първи неща, благодарение на които днес говорим за Самоков в бъдеще време. Столетия наред са влагали в основата на града ни поводи за разпознаването му пред света – град на желязото, град на най-известната на Балканите художествена школа, град на спорта, град с добре развита просветителска дейност. И ако днес мислим за Самоков понякога и в негативен аспект не е лошо да превъртим лентата назад във времето, за да намерим поводите за гордост, останали записани по пожълтелите страници на историята ни.
Ще се изненадате може би, че Самоков не е единствено град в България. Името излиза извън пределите на страната и навлиза в съседните ни балкански страни – Македония и Гърция. Има самоковци и в други точки, не толкова отдалечени от нас.Това се случва още през 19 век.
Самоков в Македонските земи
Свидетелствата от историческите документи сочат, че през 19 век Самоков е село, център на Поречка нахия, Кичевска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. в Самоков е единствено седалището на мюдюра, който управлява Поречката нахия и населението на селото е от 5 души арнаутимохамедани.
Цялото село в началото на 20 век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархияДимитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Самоков има 400 българи патриаршисти сърбомани. След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Самоков като албанско село.
След Втората световна война Югославия изгражда край Самоков военен завод, който осигурява работа на жителите на Самоков и допринася за разрастването на селото. След разпада на Югославия и обявяването на независимостта на Република Македония военният комплекс запада.
Според преброяването от 2002 година селото има 388 жители македонци. До 2004 година Самоков е център на Община Самоков, която обхваща селищата в Горно Поречие. В момента Самоков есело в Република Македония, в община Брод.
Самоковците от Гърция
С изненада установяваме, че град със същото име има и в Гърция. За него през
1889 година Стефан Веркович пише („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“)
|
„Самоков, мохамеданско село; 1 джамия, 1 мохамеданско училище, жителите помаци се занимават със земеделие и отглеждане на тютюн. Отстои на 3 часа от града“ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Самоков (Самоковъ) е турско селище. В него живеят 1000 турци, но също така отбелязва, че населението вероятно е смесено помашко и конярско, което е характерно за селата от региона.
В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 1913 година 21 мюсюлмани от селото са екзекутирани от групата на Милтияд Малхопулос, принадлежащ към бандата на Мириякос Михаил, като преди това от тях са откраднати 1500 турски лири. Един магазин в селото бил ограбен, като откраднатата стока възлизала на 1500 турски лири, а общата сума откраднати пари от селото възлизала на около 7000 турски лири.
В периода 1912-1927 година селото е почти обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Правищко, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Голяма част от жителите на Самоков емигрират в Турция. През 1926 година името на селото е сменено на Доматия.До 1928 година в Самоков са заселени 200 гръцки семейства с 800 души – бежанци от Турция.
Малък Самоков в Турция
Свидетелствата отново посочват 19 век. Тогава Самоков е малко българско градче, чиито жители традиционно се занимават с железодобивна индустрия, за което свидетелстват и имената на града – Самоков и Демиркьой, което означава желязно село. Край града се намира държавен леярен завод, в който под формата на ангария работят жители на Малък Самоков и околните места.
По време на Руско-турската война (1828-1829) на 8 август 1829 година Малък Самоков, в който има фарбика за артилерийски снаряди, е превзет от смесен отряд руски войници и 1000 български въстаници, начело с малкотърновеца Хаджи Георги. Според руски източници към 1830 година градчето има 472 български къщи и 13 гръцки.
Към средата на 19 век ангарията при добива и обработката на желязната руда е премахната, а през 1873 година е спрян добивът на руда край града.
Към края на 19 век градът попада под силното влияние на елинизма и добива почти напълно гръцки облик. По това време Малък Самоков е център на нахия в Мидийскакааза на Лозенградскисанджак. Според Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 100 семейства българи и 800 – гърци, които се занимават главно с въглищарство и в по-малка степен със земеделие, лозарство и скотовъдство.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Малък Самоков е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Българите са изгонени от Самоков в 1913 година след Междусъюзническата войнаи са настанени в гръцките села Вургари (днес Българи) и Кости на българска територия.
Гръцките жители на града се изселват в Гърция през 20-те години на 20 век. Част от тях основават село Нео Сидирохори, Гюмюрджинско. На тяхно място са заселени помаци от село Манастир, Почан, Борен, Тисово и други села от Чеча.
Забележителности на града са тракийскитедолмени в околностите му, както и пещерата Дупница.
Историята и на четирите места, носещи едно и също име, е интересна. Името е обединител, но само дотук. Историята се е намесила и дала свой различен отпечатък и облик на нещата. Намираме се на една граница разстояние в нашия малък балкански свят, едновременно близки и далечни, но със сигурност самоковци!
