Директорът на ПГ по туризъм Борислава Хаджийска: Сегрегацията не е постижение на училищното образование, а сериозен проблем

Анна Манова

Образователната сегрегация е един от най-тежките проблеми, пред които е изправено българското училище и цялото общество. Оказва се, че във времето не са открити механизми, с които той да бъде решен категорично. Това е ситуация, валидна и за град като Самоков и като цяло за населени места, в които има повече от един етнос.

В годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека в България за 2017 година се посочва, че законът у нас позволява сегрегация на цели училища, а много нисък процент от ромските ученици, които постъпват в 1 клас, завършват 12-ти.

По тази тема разговаряме с директора на ПГ по туризъм Борислава Хаджийска за личния й опит и това, с което всеки ден се сблъсква в едно училище с преобладаващи ромски ученици. При тях статистиката показва, че учениците имат желание и завършват гимназиалния етап, а част от тях продължат във висши учебни заведения. Стремежът е младежите да придобият набор от практически умения, които след това да им помогнат за по-лесната реализация на пазара на труда, защото завършилите ПГ по туризъм придобиват  професионална квалификация в сферата на услугите.

По думите на г-жа Хаджийска сегрегирани училища не бива да има, а трябва да се работи по посока на дълготрайни мерки и работещи решения.

Г-жо Хаджийска, иска ми се да поговорим за образователната сегрегацията в самоковските училища и като цяло в страната. Какви са основните проблеми през годините и наблюденията във Вашата работа и училище?

Аз бих могла да представя проблема от гледната точка на институцията, която представлявм, и разбира се, имам своите наблюдения като гражданин. От 2017 г. преобладаващите ученици в училището ни са роми. И мога да кажа, че образователната сегрегацията не е постижение на училищното образование, а сериозен проблем, чиито последици предстои да преживеем, при това всички заедно.

Училището във всяка държава е институция, призвана да формира бъдещето, да предпоставя културния, икономическия и политическия просперитет на нацията и страната. „Каквото посеете, това ще пожънете“, казва мъдростта. В този процес няма незасегнати страни. Ако някой днес си мисли, че това е проблем, който не го засяга, е наивен или самонадеян, или безразсъден, или и трите едновременно. Впрочем не мисля, че има такива хора.

А проблемите ни са като проблемите във всяко училище – отсъствия и слаба мотивация за учене. Разбира се, има и специфични – сегрегацията и произтичащите от нея – невъзможност да се създадат връзки с другия етнос – българския, да се изградят приятелства, да се преодоляват предразсъдъци, да се осъществява културен обмен в истинския смисъл на думата.

Винаги съм се питала наистина ли не могат да работят, да живеят и да градят заедно хора от различни етноси, които пеят песните си и играят танците си.

Градовете като Самоков с голям брой население от ромски произход неизбежно са поставени пред един от най-тежките проблеми пред българското училище и пред цялото общество – образователната сегрегация. Сякаш липсват подходящи решения на този казус. Каква е Вашата позиция на директор?

Първия път, когато се сблъсках с репликата, изречена от майка на ромче: „Ние сме повече, защото сме благословени“, си спомних, за евреите, които са имали същия проблем по времето на египетския си плен. А що се отнася до решения, които да водят до резултат, в света има много. Дори и в историята на България могат да бъдат открити.

Сегрегирани училища не бива да има. Към евентуалните привърженици на този модел имам въпрос: какво биха правили учениците от българския етнос, ако ромите станат повече. Ще се появят ли сегрегирани български училища, или ще изберат друг град? Училището освен образователна функция има и социализираща и възпитателна. Социализирането в многоетнически град не би могло да се осъществи пълноценно, ако всеки обитава своята територия – регионална, културна, етична, социална.

В много училища в страната, когато ромските деца надхвърлят 25-30%, следва отлив на български ученици. Има ли го този проблем в ПГ по туризъм?

Бих желала да представя различна практика от България. Работи се с общностите и се изгражда устойчивост и социален мир. Кварталните училища, някои от които са ромски, са основни, а чрез последващия избор на гимназии се преодолява проблема със сегрегацията в образованието.

Светът е цветен и в това е хубостта му. Ако всички институции обединят усилията си и не се правят компромиси, а се спазват правилата, ще се получи десегрегация и интеграция. А държавата трябва да е гарант на справедливостта.

Каква е основната причина ромските деца да не бъдат равномерно разпределени във всички учебни заведения – процес, който не касае само нашия град, а и доста други населени места в страната?

Това е въпрос, на който мога да отговоря по-скоро като наблюдател – ЗПУО и произтичащите от него наредби указват записването в 1 клас да бъде по адресна регистрация. В някои квартали ромите преобладават. В гимназиален етап изборът на училище е личен, а удовлетворяването му зависи най-често от успеха на ученика. В последните години сме свидетели на образователна политика, която уважава и изпълнява желанията на учениците при избор на училища.

Друга тъжна статистика е, че законът у нас позволява сегрегация на цели училища, а само 1 % от ромските ученици, които постъпват в 1 клас, завършват 12-ти. Има ли начин за стопяване на тези проценти? Какво се случва с интеграционните процеси?

Не съм убедена, че данните са актуални. Не и при нас. Големият проблем обаче, както казах и по-горе, е в качеството на образованието, при това загрижеността ми е за всички етноси.

Интеграцията, както и образованието, е въпрос на воля и политика. А като процес е двустранен. Защо не се случват така, както си ги представяме или както ни се иска? – явно такива са ни възможностите на този етап от развитието ни като цивилизовано общество. Важно е да търсим решения и да не спираме.

Как може да бъде убедено едно ромско семейство, че детето му непременно трябва да посещава училище? И когато отсъства за дълъг период, без основателна причина, как действате?

Моят опит показва, че родителите на нашите ученици биха желали децата им да се обучават до 12 клас, дори и по-нагоре. Но същественият проблем е в мотивацията, а тя зависи от редица фактори – личностни, обществени нагласи и т.н. Ние работим много с учениците и техните родители. Провеждаме десетки разговори в търсене на решения. Експериментираме ежедневно. Вратите на класните стаи са отворени за родителите. Провеждаме дискусии за подоряване учебния процес. Стимулираме учениците чрез въможност за включване в редица инициативи, една от които е стаж в чужбина. И не се отказваме от идеята да върнем учениците от български етнос в училище.

Ромските ученици се нуждаят от учители с много енергия, с висока мотивация за работа и отлични професионални умения и интересни идеи за реализиране. И българските също.

Родителите – от училище, което да подготвя децата им да бъдат спокойни за бъдещето си, уверени в уменията си и горди, че са българи.

Учителите от уважение и доверие.

Училището се нуждае от  дисциплина.

 ***

Сегрега́ция (на латински: segregatio — отделяне) – политика на принудително отделяне на определена група от населението. Обикновено се споменава като една от формите на Религиозна дискриминация и Расова дискриминация (отделяне на групи по расов или етнически признак).

Различава се сегрегация де юре и де факто. Сегрегация де-юре, или административна сегрегация е била много разпространена в средните векове и през новото време в германските и англосаксонските страни, а също и в колониите им (Германия, САЩ, Британска империя, ЮАР, Ирландия, Прибалтика и други), но практически изчезва след успехите достигнати от движението за правата на човека във втората половина на XX век и в наши дни се среща крайно рядко. В повечето страни, където някога е съществувала административна сегрегация, тя и досега се поддържа де факто по расови, езикови, национални, религиозни признаци и не само на битово равнище, придобивайки нови, по-изтънчени форми (практика на червената черта). Така в САЩ и досега успешно се поддържа системата на образователна сегрегация районите за отдих, в търговския център, в различните учреждения и други. Възникват нови феномени: хиперсегрегация, ресегрегация и др.

На Балканския полуостров политиката на национална и религиозна сегрегация има своите исторически корени далеч назад в историята на османската империя. И в днешно време се наблюдава социален и икономически натиск за асимилиране на малцинствените народностни групи в националните държави обособили се след разпадане на османската империя.