Десислава Тодорова: Важно е да се накара бизнесът да инвестира в социални каузи, а не просто да дарява

Визитка:

Десислава Тодорова е млад и динамичен човек. А днес може да се каже, че е успешна млада дама в сферата, в която е избрала да се реализира. Родена е и е израснала в Самоков, като основното си образование завършва в ОУ „Митрополит Авксентий Велешки”. След това животът я грабва и на съвсем крехка възраст попада в големия столичен град. Там тя завършва Втора английска гимназия „Томас Джеферсън” и се насочва в професионалното си израстване и развитие към УНСС, завършвайки бакалавърска степен по „Международни икономически отношения” и магистратура „Маркетинг”. Като по-конкретно насочва интересите си към Корпоративната социална отговорност. Така преди три години създава CRS Bulgaria, единствената специализирана медия за КСО.

В работата си амбициозната самоковка се старае да изгради мостове между НПО сектора и бизнеса, като пояснява, че КСО всъщност в по-голямата си степен означава даряване на време, а не толкова на средства. Създател е на проект „Стажант с кауза” и на магистратура по Корпоративна социална отговорност – тя е единствената по рода си магистратура на Балканите, предоставяща теоретични и практични знания.

Деси, как се разви пътят ти от малкото населено място към големия град?

Със сигурност имаше и успехи и неуспехи. Доста пораснах и се наложи това да стане преждевременно, отивайки да живея в големия град – на практика сама, на толкова крехка възраст. Научих се да поемам отговорност за себе си и да знам, че всичко зависи от мен и от това как аз подреждам живота си. За това, че трябва да си проактивен и да търсиш. Е, аз открих стойностни хора, на които и сега винаги мога да разчитам. Смятам, че това е най-важното – да израстнеш духовно. Няма толкова значение някакви постижения в училище, университета, коя награда си спечелил или колко е средният ти успех от дипломата. Важни са хората, с които споделяш пътя, сладките разговори за „живота, вселената и всичко останало“ и екипната работа, на която се учиш през тези години.

Може би за доста хора корпоративна социална отговорност не говори нищо. Би ли обяснила по-подробно за какво става на въпрос?

Корпоративната социална отговорност импелентира в себе си ценностите на едно ново общество, което се стреми към устойчиво развитие, което не е в ущърб на природата или на идните поколения. Но колкото и да е „нова“ тази концепция, личната социална отговорност всъщност винаги е присъствала в мисленето на хората, защото стъпва на изконни човешки ценности, като тази да помагаш на хората в неравностойно положение, например. Все пак от незапомнени времена съществува благотворителността. Тук обаче, тя е вплетена в начина, по който правиш бизнес – т.е. с мисъл не само за крайната печалба, но и за това, което си направил като благо за обществото.

Ако трябва да цитирам дефиниция, то корпоративната социална отговорност може да се определи като концепция, която компаниите доброволно внедряват в своите бизнес стратегии, така че да покажат своята дългосрочна ангажираност към устойчивото развитие на своя бизнес, обществото и околната среда. Ако трябва да го обясня по-просто – това е желанието на компаниите да бъдат активна част от обществото и освен цел печалба да имат и някаква обществена мисия. Не искам да ме разберете погрешно, обаче – целта не е бизнесът ти да дарява възможно най-много пари, защото това може да застраши бизнеса ти. Целта е целенасочено да се помага на социални проблеми, в които компанията може да има реален положителен резултат и влияние да реши този проблем, като това да се отрази положително и на нейния имидж и присъствие в обществото.

Създател си на CRS Bulgaria. Разкажи повече относно идеята.

CSR Bulgaria е мрежа за корпоративна социална отговорност (КСО). Създадохме я преди повече от три години с група приятели. Бяхме още студенти и едва се познавахме, но ни обедини това, че всеки участваше в някакви доброволчески проекти и горяхме от желанието да променяме средата, в която живеем. Виждахме, че в неправителствения сектор има невероятни проекти и хора, които работят за различни каузи, но те трудно намират финансиране и много от тях не се реализират поради липсата на пари. Така се роди идеята чрез CSR Bulgaria да променим това и да намалим пропастта между НПО сектора и бизнеса – те да намерят пресечните си точки.

Организацията стартира с изграждането на една платформа и е единствената, и на този етап, специализирана медия за корпоративна социална отговорност. Поставихме си за цел да образоваме и разясним понятията и концепцията за КСО, както и да даваме примери за добри практики по света и в България. Постепенно започнахме да изграждаме и мрежа от партньорски организации, както от НПО сектора, така и от бизнеса, и да спомагаме за по-добрата комуникация и връзка между тях и осъществяването на съвместни проекти.

На този етап вече компаниите, които са осъзнали нуждата да изграждат цялостна стратегия по КСО се обръщат към нас като експерти в тази област. Освен това започнахме да реализираме и собствени проекти, които да обединяват повече компании и да постигат целите ни за разпространяване на КСО като концепция и в малките и средни предприятия, не само в големите корпорации. Един такъв проект е „Стажант с кауза“.

Каква е конкурентната среда? На какво залагаш в работата?

Конкурентната среда в НПО сектора е много голяма. Както казах – има страхотни проекти, всичките от тях са „на пазара“ и търсят финансиране. Но CSR Bulgaria доста се различава от повечето неправителствени организации в това отношение – ние не сме конкуренция на тези каузи – ние сме техни партньори и им помагаме да постигнат целите си. Друга основна разлика е, че ние търсим тясно партньорство и с бизнеса, но с цел да помогнем на този бизнес да постигне своите цели и тези средства, с които оперираме да бъдат инвестирани в социалната кауза, а не дарени.

Какви са основните въпроси, които получаваш във връзка с работата ти? Какво все още не знаят различните корпорации относно социалната политика?

Често стои въпросът дали е задължително една компания да е социално отговорна или просто е „модерно“. Също така ме питат как на практика една малка компания, например, да си позволи да отделя средства за социални проекти?

Моят отговор е: Първо, КСО е доброволна инициатива и това е негова ключова характеристика. Тя надхвърля онова, което се изисква да спазваш по закон. Но когато всички компании около теб го правят, не говори добре за теб, ако ти не се отнасяш добре към служителите си, например. Така че, КСО е конкурентна среда, но в етичната сфера. Поради тази причина не бих го нарекла и „модерно“. Може за някои компании „вълната“ да е причина да започнат да правят нещо, но когато вникнеш по-навътре в смисъла на корпоративната социална отговорност, ще разбереш, че тя не трябва да е фасадна. Ако ти даряваш много средства на благотворителни организации, но не подобряваш собствените си продукти и услуги и не се отнасяш със служителите си като към най-ценния си ресурс, тогава ще губиш и клиенти, и служители.

Колкото до малките компании – искам да отбележа, че схващането, че можеш да си социално отговорен само, ако даряваш пари , е доста погрешно. Една малка компания (а и голяма също) може да бъде много полезна, ако служителите й „даряват време“ като един следобяд, например, посетят болни деца и им почетат приказки. Не трябва да забравяме и отговорността към природата – нищо не пречи да изчистим склада от старата техника и да я дадем за рециклираме. Или настроим принтерите да принтират двустранно, за да пестим хартия и мастило. Това също е КСО и може да се прави от всяка фирма, независимо от големината й. КСО понякога е свързано с пестене, а не с разход на средства.

Има ли ниша за подобни дейности в България като твоята? Откъде черпиш идеи?

Смятам, че има. В последните години все повече компании обръщат внимание на социалния аспект на бизнеса си. В кризата много от тях осъзнаха, че корпоративната социална отговорност дава устойчивост на бизнеса им. Младите хора, които учат в чужбина и се връщат в България носят нови идеи за т.нар. социално предприемачество и започват да ги реализират тук. Вярно е, че пазарът е малък, но за сметка на това има много какво да се подобрява и развива. Именно това за мен е предизвикателството. Трудно ни е, с това, че концепцията все още е непозната на много хора и особено на българските компании, но виждаме, че лесно я възприемат, когато успеем да достигнем до тях. Това ме мотивира да продължа. А идеите черпя от всичко, което ме заобикаля. Светът е толкова глобален в момента, че идеите са в изобилие. Въпросът е в коя от тях истински „ще се влюбиш“ и ще те мотивира да я реализираш.

С какви каузи се занимаваш?

Самата ми дейност в CSR Bulgaria сама по себе си е кауза – да разпространим идеята за корпоративната социална отговорност и устойчивото развитие и да работим за благоденствието на нашето общество. Често участвам в различни доброволчески и екологични каузи и нямам предвид само тези, които ние организираме, съвместно с компаниите, а и такива, които са ме грабнали мен лично. Също така активно се занимавам и с развиването на гражданското общество в България, особено сред младите хора, както и с личностно развитие чрез различни лекции, които организираме.

Популярно ли е доброволчеството в пределите на нашата страна?

По статистика България се води на едно от последните места по доброволчество в ЕС. На практика може би не са толкова черни краските, но все пак имаме много път да извървим. Нямаме традиция и изградена култура в това отношение, няма и целенасочена политика по стимулиране на доброволчеството и най-вече на поощтряване на доброволците. Все още не се оценява подобаващо това, че ти си активен гражданин и правиш добро. В други страни ще имаш редица привилегии – при кандидатстване в университет или за работа – това се толерира. Тук все още на малко хора им говори нещо това какви ключови качества изгражда доброволчеството.

Опитваш се да помагаш и на други млади хора. Доколкото разбрах имате проект „Стажант с кауза” и магистратура „Корпоративна социална отговорност”.

„Стажант с кауза“ цели от една страна да помага на младите хора да се изявят, но в по-голяма степен поставя акцент върху възможността да променят средата. Идеята е след като вече са си намерили стаж в дадена компания, стажантите да изпълнят една допълнителна социална или екологична мисия в компанията. Така те ще могат да подкрепят своя любима кауза, да се социализират с колегите, като я направят заедно и да изпъкнат като активни млади хора, които искат да се докажат.

Имаме набор от мисии, които стажантът може да избере или той да ни предложи своя. Накрая трябва да се отчете с кратък текст и снимка в платформата за предизвикателства и ще получи сертификат за „Стажант с кауза“.

А ако някои от младежите има по-сериозен интерес към корпоративната социална отговорност, може да се специализира, като завърши магистратурата, която създадохме съвместно с ВУЗФ и Българска мрежа на Глобалния договор на ООН – „Корпоративна социална отговорност (Финансов мениджмънт)“. Тя е единствената по рода си на Балканите и предоставя теоретични и практически знания за това как да бъдеш мениджър по КСО.

Смяташ ли, че компаниите имат някаква изградена корпоративна социална политика? И ако да защо, ако не пък – каква е причината?

Много малко компании имат изградена КСО политика. Предимно по-големите компании, като част от нея е проекция на дългосрочните политики, които компанията-майка има в други страни ги имплементира и тук. В малките компании се правят предимно отделни социални инициативи. Причината за това е грешното разбиране за ползите от КСО, че КСО е само PR и дарения и е единствено разход на пари. Има и компании, в които КСО е философия на правене на бизнес и самият начин, по който бизнесът е устроен е на базата на ценностите на КСО. Тези компании имат най-ясна политика по КСО.