Илиян Чалгънов
Той е треньор на подрастващите футболисти в школа „Димчо Маринов“, а отскоро и на новосформирани женски тим на школата. Идеята е породена от Димчо Маринов, а нашият гост се е заел с нелеката задача да развенчае мита, че „цар футбол“ е мъжка игра и няма място за жени. Тази екзотика се радва на голяма популярност в цяла Европа, но у нас все още се гледа със скептицизъм. За женския отбор и ситуацията на футболната карта на Самоков си говорим с Даниел Димитров.
Здравей, Дани. Като за начало на разговора ни искам да те попитам към коя школа е женският футболен отбор, който ръководите в момента? И как се реши на тази смела стъпка, да създадеш женски отбор? Чия беше идеята?
Здравейте, женският отбор е към школа „Димчо Маринов“. Идеята е изцяло на Димчо Маринов. Имаше такъв женски отбор преди няколко години, но в последствие една зима се отказаха. Може би заради студа. Сега една част от този отбор ни потърси и решихме да направим нов отбор.
Достатъчно ли са жените в отбора, като борй състезатели?
Не. В момента са само десет състезателки.
Това позволява ли провеждането на официални срещи?
На формати „Футбол 5“ и „Футбол 7“ да, но на 11 – абсурд.
Участвате ли във някакъв формат, било то първенство или турнири към Български футболен съюз?
На този етап – не.
Срещате ли недоверие в хората, предвид факта, че футболът е типично мъжки спорт?
Има недоверие от страна на родителите до известна степен. Не ни приемат сериозно и казват, че не било за жени. Имаме запитвания от поне още 10 момичета, които искат да дойдат при нас, но казват че не им се разрешава от страна на родителите.
Как успяваш да мотивираш момичетата преди мач? По-различно ли е откъм стандартните методи за мотивация?
По същия начин е както при мъжете. Няма никаква разлика. Начинът на работа е един и същ.
Ти самият от колко време се занимаваш с треньорската професия в школата?
Тази година ми е пета в школа „Димчо Маринов“. Откакто спрях с футбола, като играч, съм тук.
Само със женския отбор ли се занимаваш или тренираш и другите гарнитури?
Тренирам и другите, разбира се.
Този спорт изисква финансиране, как се случват нещата откъм спонсорство? Какви средства са нужни за отбора за издръжка и участие в първенство?
Това по-скоро е въпрос към Димчо, моята работа е в спортно-техническата част. Не са малко, но във всеки един мач има разходи и се заплащат различни такси към съдии, делегати, охрана и доктори.
Споделяш ли всеобщото мнение, че бизнесът в града не помага на футбола по никакъв начин, както е практика в много съседни наши градове?
Това е публична тайна (смее се). Така е.
Защо според теб хората трябва да подкрепят женския отбор? Как да ги мотивираме?
С оглед на ситуацията, в която се намираме сега, с глобализацията, компютрите и интернет, доста от децата не спортуват. Това е глобален проблем. Ние с нищо няма да навредим на децата, те трябва да спортуват.
Мислиш ли, че разделението при децата е пречка в развитието на футбола в града? Давам пример с двата отбора с името „Рилски спортист“?
Пречка, не мисля. Желаещи има много и това може да се възприеме като две полета за развитие.
Как виждате пролетния дял при подрастващите?
Ние имаме два отбора, участващи в първенства. Предстоят подготовка и лагер, както и турнир лятото. Надявам се да продължим с това добро представяне, особенно при набор 2007, които са доста добри.
