Анелия Балабанова
В сезона на интензивните валежи специалистите продължават да следят изкъсо състоянието на водоемите. На местно ниво поводи за притеснения няма, поне на този етап. Единствените обезпокоителни коментари, които се появиха в публичното пространство са по отношение на язовир „Искър”. Те бяха категорично опровергани от трима източници – кметът на Бели Искър Крум Георгиев, Георги Владов – ръководител на съоръжения „Рила” и Георги Терзийски от „Гражданска защита”.
„Бели Искър” е един от най-високопланинските язовири в Европа. Освен това е и едно от най-старите хидротехнически съоръжения в България: строителството му започва през 1939 година и окончателно завършва през 1945 година.
„Проблеми не сме имали дори и през най-тежките дъждовни периоди на 2014 г. – месеците юни и юли” – заяви Г.Владов. По думите му свободният обем е почти 2 млн. куб. м. при капацитет 15 млн. Предназначението на язовира е да събира повърхностните води във водосборната зона (основно тези от топенето на снеговете в периода април-юли и от есенните дъждове) и да компенсира лятното и зимното маловодие. При пълен воден резервоар, ширината на язовира е около 530-600 m, дължината е 2 800 m, а площта на водната повърхност е около 850 000 m2.
Георги Терзийски от „Гражданска защита” поясни, че равнището на „Бели Искър” , както и на язовирите в Марица и Алино се следи денонощно. Контролът е постоянен и изненади не може да има. Включително и от язовирната стена, която също беше обект на спекулации. Това е първото толкова масивно съоръжение за времето си: кубатурата й е 216 000 m3 бетон и 10 000 m3 зидария. За предпазване от разрушения поради честото замръзване и размразяване на водите, язовирната стена е подсилена с 60 cm гранитна облицовка. Самата стена е построена върху солидни гранити. За изграждането й е преградена долината на река Бели Искър в местността Кулата, между върховете Шишковица (2500 m) и Налбант (2236 m), която поради ерозионната дейност на водите има ширина около 500-600 m и сравнително малък наклон.
