Мария Галчева
Гери Дончева е един от най-разнообразните български модели. Медиите я определят като „Принцеса на пълен работен ден” и това не е случайно. Модел на първо място, защото от 2000-та година започва професионално да се занимава с мода. В това свое амплоа има множество участия в конкурси в България и в чужбина.
Нейните дейности впоследствие започват да преливат от едно изкуство в друго – музика, кино, детско творчество. Киното я свързва със звезди от калибъра на Холивуд – като Стивън Сегал, например. Благодарение на поливалентната им природа, Гери пътува много из света и събира впечатления, практики и мирогледи, но по една или друга причина оставя сърцето си в България.
Специално за „Самоков 365” тя се съгласи да коментира най-интересното си занимание – писането на детски приказки. С какво децата привличат нейния поглед и какво иска да им каже чрез творенията си? Това са ключови въпроси, които всеки един родител си задава заради смутните времена, в които живеем и когато общуването с децата ни е дефицитно.
Оказа се, че тя на няколко пъти тя е била в Самоков и нейната майка има роднини тук. Повече подробности, ще прочетете малко по-надолу.
Здравейте, Гери, покрай многото ангажименти и дейности, къде Ви намираме днес и с какво се занимавате сега?
В момента точно подготвях сценария си за международен конкурс, на който ще съм водеща. Тъй като ще водя на английски език, трябваше да прегледам всичко по-внимателно. Тези дни работя и над нов музикален проект, мисля само за това
Къде е пресечната точка между модата, музиката и писането за деца?
Желанието. Желанието е онази сила, която пресича всички тези дейности и ги съчетава някак естествено. Когато човек истински иска да направи нещо, нищо не е в сила да го спре. Модата, музиката и детските книги ме вълнуват силно, дават ми живот.
Каква трябва да бъде съвременната жена, за да може да отговори на безбройните предизвикателства на модерното време?
Жената на нашето време наистина е изправена пред много предизвикателства, обаче най-важното е ТЯ да е уверена в себе си, независимо в коя сфера работи и се изявява. Увереността е онази сила, която прави човека успешен. Жената трябва да вярва в себе си и задължително да е образована.
Защо на мода тогава са т.нар. ”вървежни” жени и с какво са толкова „вървежни” всъщност?
Според мен такива жени отдавна не са на мода. Доста пътувам по света и забелязвам, че се толерират единствено истински ценности, образование, лични постижения, професионална активност. Безмозъчните лигли, както Вие ги наричате, може би представляват интерес за някой, който е на подобно емоционално ниво, който се вълнува единствено от визията си, визията на околните и чийто основен хабитат е подобни кръчми и нощни заведения. Общо взето този тип “вървежни” жени извървяват кратък път, не стигат далеч, на тяхно място идват нови “вървежни” жени, след тях други и така. Губят ценно време да преследват изкуствени ценности, време, в което могат да научат неща и да станат истински ценни и успели в живота жени. Смятам, че това все още го има само в някои балкански държави. По света няма такова нещо.
Да си поговорим за писането. Защо детски книжки и какво търсите да покажете в детския свят?
Комуникацията ми с деца винаги е вървяла гладко, всякакви хора са ми казвали, че имам талант за общуване с малчугани. Исках да науча повече за малчовците, както аз ги наричам, затова записах втора магистратура “Предучилищна педагогика” в Софийския университет. През годините съм писала приказки, стихчета, текстове за деца. Практиката ми от Софийския университет ме срещна с много деца, които ме вдъхновиха да издам в книга това, което вече бях написала. Така се появи първата ми книга “Истории от Свети Влас”, както и втората – “Приказни истории – телефон”, която е от февруари месец на пазара и тиражът от 4000 бройки е почти изчерпан. Ще правя допечат на изданието. А относно какво искам да покажа на хлапетата – искам да науча децата да вярват в доброто, да се научат да вярват изобщо в нещо. Вярата е много важна за духовния растеж на човека и тя се възпитава от тази възраст. Исках и децата да изградят навик да четат книги, защото ако не четат сега, те няма да четат и като възрастни, а това би означавало, че обществото ни би било обречено на крах чрез неграмотност. За целта разпитах няколко групи деца какво не им харесва в детските книги и какво им харесва. Оказа се, че те не разбират голяма част от думите, остарели, неизползваеми думи, излезли от мода изрази и по този начин те загубват интерес към книгата. Това, което харесват е щастливият край, харесват и илюстрациите в по-нови издания, обожават текстовете в рими. За целта създадох приказки на съвременен български език, в рими и с красиви илюстрации.
Случайно ли сте избрали жанрово приказката?
Да, съвсем случайно. Аз съм артист и когато ми дойде вдъхновение за нещо – веднага го почвам, без да се замислям дали ще е приказка, или стихотворение, просто пиша.
Какво има да учи България като модели на поведение, като светоусещане, като похвати в образованието?
България съвсем не е изостанала, въпреки че определено има какво да се желае, особено в посока образование. Смятам, че по някакъв начин родителите трябва да бъдат насърчавани за по-голяма активност и внимание към децата си. Училището като институция е образователна, а не възпитателна, както повечето родители смятат. Детето трябва да се възпитава от родителя и когато имаме една добра дисциплинирана среда в училище, то резултатите на успеваемост ще са стотици пъти над мислимото.
Били ли сте някога в Самоков и бихте ли направили представяне на творчеството си в нашия град?
Била съм в град Самоков няколко пъти, все по хубави поводи. Моята майка има роднини там и сме гостували няколко пъти. Харесва ми спокойствието, чистият въздух, вежливите хора. С удоволствие бих се срещнала с читателите и аудиторията там!
