ИнтервюРегионални
Георги Николов (DJ Жори): „Мечтайте за голяма сцена и никога не се ограничавайте”

Илиян Чалгънов
Тази седмица в поредицата „Парти зона” ще ви срещнем с още един талант зад пулта. Георги Николов, познат в средите като Жори, е млад и талантлив диджей , надскочил своето израстване за много кратко време. Той е единственият местен ремиксатор и е смятан за професионалист от най-високо ниво, което го нарежда до известните имена в Самоков и района. Георги е с големи мечти и амбиции, подплатени с много труд. Повече подробности за пътя, трудностите, забавните моменти за това как се създава име в тази сфера, един разговор с DJ Жори.
Здравей, Жорка! Първият ми въпрос към всички участници в поредицата е за началните стъпки. Разкажи ми малко повече. Как се запали по музиката, за да достигнеш сегашното си ниво?
Още като ученик в пети клас бях в музикална паралелка в ОУ „Митр. Авксентий Велешки“. И така минаха три години. Бях при покойния вече учител по музика Георги Георгиев. След това имах кратко прекъсване в обучението си по музиката. И така в 12 клас се запалих по-сериозно, когато по-масирано навлязоха социалните мрежи. Пуснах в едно онлайн радио, по това време бяха на мода. Така се случиха нещата, че достигах до 200-300 слушатели на вечер. Забелязаха ме и така дойде момент да започна да се занимавам професионално. На 21 години започна професионалната ми кариера, пусках в хотел „Белчин Гардън“. Няма да забравя един емблематичен 8 декември, на който присъстваха професори и специалисти от „Токуда”. Беше голяма веселба. Голяма роля в кариерното ми развитие изигра един от най-големите и опитни диджей – Иван Белчинеца, с него ме запозна Боби Коцов. Той е един много добър мой приятел. В Белчин изкарах над две години и съм имал стотици участия, тъй като имаше период, в който се работеше всеки ден. Оттам насетне ме пое най-големият, според мен – Диджей Джунджи и започнаха най-различни участия по Боровец. Обиколихме го, както се казва. След това имах период и в Слънчев бряг, в Самоков също.
А сега имаш ли място, на което си постоянно?
По принцип до преди около месец, работех за една от най-големите агенции в България – SPS Music. Участията ми бяха далече от моя роден град, чак в Козлодуй. Останах много доволен от тях, но дойде момент на преумора от това постоянно пътуване, разстоянието е голямо. Затова се отказах, но все пак агенцията ме праща и на други места.
Каква е основната функция на тази агенция, която споменаваш?
Агенцията получава обаждания от клубове, хотели и други най- различни заведения и съответно тя се обажда на нас. Разпределят ни на различни места. Днес може да си в Банско, а утре в Пампорово, примерно.
Добре, а ти имаш ли сметка да се вдигнеш оттук и да пътуваш чак до Козлодуй?
Да. Винаги се поемат пътни, а относно хонорара, агенцията взима само 10 %, което са дребни пари.
Спомена ни че си водил радио, то твое ли беше и имаше ли и други самоковци в него?
Сам го водех. Имал съм случаи да стоя и до 4 сутринта, само и само да събирам слушатели.
Имал ли си труден момент в кариерата, който е оставил траен отпечатък в теб?
Трудният ми момент беше, когато бях в Англия за около 5-6 месеца. Трудното е именно това, че като прекъснеш, после трябва да тръгнеш от нулата и да достигнеш отново нивото, на което си бил.
Ти защо реши да прекъснеш и да отидеш в Англия? Финансови ли бяха причините?
Причината не са парите, а просто исках да отида и да видя света, както се казва. В крайна сметка осъзнах, че от вкъщи по-хубаво няма и отново се върнах към обичайното.
Имаш ли любим диджей, който харесваш било то български или чуждестранен?
Имам – Федде ле Гранд и Дейвид Гета. Харесвам предимно комерсиалните диджеи, защото това ми е и любимата музика, в това число и подстилове като хаус, денс, трап и други. Работил съм с чуждестранни диджеи, които са ми казвали, че в България нямаме колектив и се делим на групички. Всеки гледа интереса си. Имах желание да работя в чужбина и именно тези диджеи ми казаха, че имам потенциал, но основният ми проблем е, че съм българин. За тях сме второ качество, макар че, имаме много добри и кадърни диджеи в България, които са на по-голямо ниво от това, което ни мислят.
Ти участва в едно диджеи състезание, наречено „Златен диджей на България“. Какво се случи там и постигна ли нещо? Беше ли забелязан от по-опитните?
Отидохме в категория поп-фолк и се оказа, че направих голяма грешка, тъй като не бях готов да миксирам този стил музика. Мисля че се представих добре за нивото си в този период. Тук искам да благодаря на единствения човек, който дойде да ме подкрепи тогава чак до Русе, беше диджей Чачи. С него се запознахме с по-голямата част от известните диджеи в България – Марти Джи, Теди Джорджо, Цеци – Лудата глава и много други. Там се запознах и с най-добрите ремиксатори в България, като Ники Генов и други.
Кой, според теб, е най-добрият диджей в Самоков?
Според мен сме една група от 4-5 човека, като тук включвам и себе си – Джунджи, Тони, Чачи, Наско. Не на последно място, брат ми също в момента е на добро ниво – диджей Боян Николов – Професора. Брат ми тръгна от нищото в едно заведение, утвърди се, и сега работи там всяка събота и неделя. И най-хубавото е, че заведението е препълнено.
Слушаш ли музика, когато си сам и какъв стил е тя?
Естествено. Не слушам поп-фолк, въпреки че пускам такава музика. Както каза в едно предишно интервю диджей Джунджи, парите са там. Няма как в град, в който над 90% от хората слушат поп-фолк, да пускаш друго. Вкъщи си слушам комерс и неговите производни.
Спомняш ли си най-лудото парти, което си правил?
Разбира се, мястото е Слънчев бряг. Имах честта тогава, 20 юни 2015 г., да бъда с диджея на Lost Frequencies. Имах щастието да работя с тези момчета и да им бъда подгряващ диджей. Еуфорията беше неуписума. Голям процент от публиката бяха чужденци и партито продължи до 11 часа на другия ден. По светло започнахме и по светло приключихме. В пиковия момент излезе MC, един от най-добрите в света, белгиец. Той има много лейбъли. В момента върви навсякъде и в известните Ибиза, Томороуленд. Имали сме случаи да правим по 4-5 баркрола за 4 часа.
Би ли обяснил какво означава тази дума баркрол, нещо като алкохолен тур ли?
Това е събрана група от хора, да кажем 200 души, с организатор, които обикалят заведенията на определени интервали от време. За мен са като стадо овце. Те имат на разположение 40 минути, след което се мястят на друго място. При мен е имало случаи организаторите да не могат да изкарат хората и да не искат да си тръгват.
Искаш да ми кажеш, че в една вечер могат да ти сменят публиката пет пъти?
Точно така.
На колко новогодишни празници си бил на работа?
Дотук общо 6, без една година, тъй като бях в чужбина. Търсеха ме постоянно.
Чалга или комерс?
Ще ти отговоря по малко по-различен начин. Има добра музика и лоша музика. Диджеят трябва да е способен да се весели на всеки един стил. Важното е хората да са доволни.
В тази връзка искам да те попитам за чалгата и за въртящите се в пространството мнения, че е със затихваща вече функция?
Чалгата е вървежна. Искам да кажа на всички колеги, да не се ограничават само с нашия град. Работа има за всеки, а тук сме много и си създаваме спънки един на друг.
Добре, но не всички местни диджеи са известни извън района си. Според теб как могат да пробият на друго и ново място?
Именно заради това се обърнах към агенция. Те предоставят реалната възможност да се изявиш на друго място – град или курорт. Аз бях оценен, тъй като представих ремикси в различни стилове и те ми се довериха. Мисля че не съм ги подвел и съм се справил добре. Бих казал, че съм единственият ремиксатор в града.
Можеш ли да живееш добре, работейки само като диджей?
В момента не може и ние сами си го направихме така. Преди имаше уважение, вече не сме оценявани добре. Сега сме като роби на хората, едва ли не си задължен да пускаш каквото си поискат. Разбира се, че има и колеги, които не се справят добре. Не визирам местните, а като цяло. Но това се дължи на много фактори, като некоректни управители на заведения и собственици, които дават жълти стотинки и колегите губят мотивация за работа. Лошото е, че на местно ниво много от колегите се съгласяват да работят евтино и оттам се губи уважението едни към други.
С какво трябва да работи един диджей според теб, като техника?
По принцип с каквото му е удобно, но в днешно време всичко зависи от публиката, която понякога не позволява да работиш с каквото си поискаш. В момента дори най-добрите и качествени плеъри, не могат да се сравняват с контролера. Качеството на музиката, пускана през плеър или грамофон, наистина е в пъти по-добро, но в момента самата аудитория не ти позволява да работиш с тези неща. Ти имаш определена селекция от дискове или плочи, но ако групата е в по-различен стил, едва ли би имал всичко на дисковете. Спомням си един момент, в който диджей Чачи ме извика на едно участие с ретро денс музика. Тогава той отиде с плеърите, а аз с един строшен лаптоп и една малка конзолка. В същия момент се оказва, че хората желаят ретро поп-фолк и установихме, че селекцията дискове на Чачи не са за това парти. Дисковете го ограничиха в така важния момент. Тогава той ми каза: „Давай Жоро, ти си”.
Пука ли ти от хората и това, какво мислят за теб?
Важен е крайният резултат. Не се влияя от никого. На нас това ни е работата и трябва да сме хладнокръвни. След като са ти гласували доверие, значи всичко е наред.
В Самоков или Боровец би работил винаги?
Честно ли да ти отговоря? Никъде! Просто самата аудитория не знае как да се весели тук и в даден момент от купон става бой. Това ме ограничава да кажа, че не искам. Нямаме минимално музикално образование в този град. Тук всичко е поп-фолк, а не трябва. Всичко е в ръцете на хората.
Кой е най-актуалният стил музика в момента, като цяло?
Повечето казват, че е хаус музиката, но напоследък се налага прогресивният хаус – EDM . Това е подстил на прогресивния хаус и много клубове вече го пускат и налагат. Някои го мислят за техно, но няма нищо общо. Стиловете се бъркат много.
Какво мислиш за стила дъбстеп?
За всеки стил си има хора или за влак пътници, както се казва. Бил съм на банкет, където обичайно трябва да звучи музика за маса, а те започват директно с дъбстеп и трап.
Голяма ли е конкуренцята в Самоков в тази среда? За такова малко градче не станахме ли много диджеи, как мислиш?
Конкуренция ще има, когато има и качество, така ще го кажа.
Добре, ще префразирам въпроса си. Има ли много диджеи в Самоков и такива в кавички?
Много са, прекалено много! Но не всички имат хъс като моя. Аз прогресирах с нахалство, иначе никой не те допуска някъде току така. Никога не трябва да забравяш откъде си тръгнал. Не забравям никога хората, които са ми подали ръка в тежки моменти и винаги бих помогнал и аз. Има колеги, които тотално са се самозабравили.
Имаш ли своя мечта и виждане към бъдещето си?
Разбира се, всеки мечтае за голяма сцена. Всички трябва да мечтаем и не трябва да се ограничаваме с мисленето, че имаме ограничени възможност. Трябва да мечтаеш винаги.
Искаш ли да кажеш нещо чрез нас на свои приятели или роднини?
Искам да благодаря на всички мои близки приятели и на моето семейство, без които днес нямаше да съм това, което съм.