Анна Манова
Внук на прочутия фолклорист Васил Стоин се върна в родния край на дядо си, за да разкаже спомени от детството си. Срещата се състоя в началото на юли /3.07/ в пространството на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“.
За представянето, което протече под формата на интервю в студио, се погрижи дългогодишният журналист и водещ от БНР Светлана Дичева. Тя е й редактор на книгата му „Слънчеви зайчета и други зайци“. Авторът е избрал за свои литературен псевдоним Стоин, иначе е Васил Илиев. Интересен е „миш-машът“ на неговото име. Единият му дядо Христо е носил фамилията Леков и по неизвестна причина се прекръства на Илиев, която Васил наследява. Дядо му проф. Стоин произхожда от фамилия Кашъмови от село Доспей, но отново по неизвестни обстоятелства приема фамилията от неговата баба, която е възприета от целия род.
Не по-малко интересен е житейският път на автора. Вихрушката на живота го тласка от преподавател по музика в Германия, през компютърен програмист до търговец в магазин. Последните поприща въобще не се нравят на неговия натюрел.
Той също като предците си повтаря любовта към музиката като композира, преподава, но в малко по-зрялата страна на живота си открива умение и интерес към писането. Така на бял свят се появява книгата „Слънчеви зайчета и други зайци“, която включва импресии и мили спомени от едно безвъзвратно отминало време, оставило своя траен отпечатък в съзнанието му и протегнало ръка за едни ценни дългогодишни приятелства. Животът му е интересен и динамичен, преминал през различни превъплъщения, но съхранил голяма доза позитивизъм, с която дните преминават по-леко. Ето защо и книгата носи още в заглавието си светлина. Това е отражението на щастливото детство, калпазанските години и онзи истински вкус на приятелство. А „зайците“ са неговите съученици и другари – по идеи, по спомени, по бели. Именно този период той не желае да напусне, за разлика от повечето му набори, които бързат да „скочат“ в света на големите. Авторът притежава способността да прави живота интересен. Той обича онова време и хората от тогава. А описването и връщането в спомените става с лекота и е придружено с много смях.
С лекотата, с която е написана книгата се и чете. Защото авторът съумява да пренесе читателя в момента на случване. Текстовете му всъщност са като фотоси на едно време, когато небето е малко по-синьо, водата е до колене, а мечтите са толкова безгранични. Написаното показва неговата богата индивидуалност.
Повече от час продължи срещата с наследника на Васил Стоин, който сподели пред аудиторията фрагменти от живота си и не скри, че подготвя следващата книга с разкази, свързани с човешката душевност и представата за света. Сред присъстващите имаше и двама от героите от разказите, част от неговите „слънчеви зайчета“.
