Личности

Веско Стоянов – прекършените крила на едно дете, облечени в талант (НЕ)видим за институциите

vesko stoyanovТова е история за едно момче. Може тя да ви прозвучи позната или пък е съвсем нова за вас, но така или иначе това е една драматична човешка съдба, която заслужава да бъде разказвана. Целта е тя да достигне до повече хора и да докосне възможно повече сърца. Защото това не е историята на единичния случай, а напротив – може да се възприеме като урок по съпричастност и човечност. Най-малкото, заради това, че тя се развива в пределите на България, където да си различен е петно, с което трябва да се бориш непрекъснато, а в условията на малкия град, какъвто е нашият – положението става още по-трудно. Да не говорим, че често институциите, от които зависят доста човешки съдби, заровени в бумащина и липса на добра координация помежду си, поставят хората с проблеми в ъгъла и в безизходица. И така или иначе същите тези хора бързо се трансформират в номер в някой журнал. Те практически стават невидими за държавата. А и за нас като общество, ако го допуснем!

Става въпрос за личната история на Веско Стоянов, едно самоковско дете, което е на едва на 14 години, а вече е научило за битието много повече от своите връстници. За най-голямо съжаление такъв е животът, не те допуска на предварителен изпит, изпитва те преди урока. А в неговия случай му е помогнало да порастне по-бързо от необходимото, направил го е доста мъдър за крехката си възраст и е откючил доста таланти. Същото това момче, което е в основата на тази история,има една прекрасна жена до себе си – неговата майка Емилия. Те двамата ежедневно се борят с различните житейски предизвикателства. И това някак си е аксиома, валидна почти навсякъде, че трудностите се обгрижват обикновено от жените. За силата на духа на майката няма какво да говорим. Майка и син се разбират прекрасно без думи, само с поглед!

Прекършени крила

До 4-ти клас Веско е дете не по-различно от останалите, което обича да се забавлява с приятели, да ходи на море и планина през училищните ваканции, да прекарва свободното си време навън и сред природата, да споделя всеки момент със своята любяща майка. Като цяло едно безгрижно и съвсем нормално детство, безметежно и приятно, каквото трябва и да бъде. Но за съжаление за кратко. След това обаче нещо се прекършва и животът му се преобръща, без изобщо той и майка му да подозират. Оказва се, че Веско страда от Синдрома на Дюшен (мускулна дистрофия), който го поставя в инвалидна количка и променя живота му. „В края на четвърти клас, когато трябваше да съм ваканция и да играя, аз обаче спрях да ходя. Животът ми в един миг се преобърна. Първите проблеми бяха да се преборя със загубеното. Не е лесно от волна птица да се окажеш птица без крила. Не можех вече да ходя на училище. Спряхме екскурзиите. Не можем вече с мама да правим много неща, както в миналото”, споделя в едно свое писмо самият Веско.

Веско доста точно пише за „преборването със загубеното” и нежелания кафез. Налага се на него и на майка му Емилия да се преборят с доста условности. Но ситуацията, в която това семейство попада не прави по никакъв начин Веско по-малко значим от неговите връстници. Макар да се чувства като птица без крила, в него се отключва талант към доста неща. Любознателен е още от най-ранна детска възраст и потребността от нови и нови познания го карат да запълва цялото си свободно време в майсторене на нещо с ръцете и въображението си. „Още от малък предпочиташе енциклопедиите пред детските приказки, а аз винаги съм се чудела как може тези неща да са интересни на едно дете”, спомня си майката Емилия. И този интерес се е съхрани и до днес. Наред с това учи прилежно уроците си, като приоритет за него е математиката, а като слаба страна определя английския. Разказвателните предмети също не му се опират, като бързо и лесно запомня теорията след второто прочитане.

(Не) видим за институциите?!

Ще е лъжа, ако кажем, че на Веско и на неговата майка им е лесно. Емилия е личен асистент на детето си и цялата и налична енергия отива по гледането му. Сумата, с която преживяват не е никак голяма.Трудно им е и предвижването и излизането от дома им. Имало е и моменти, в който Веско е бил самотен, заради липсващите контакти с други деца. Но въпреки всичко, духът им е доста силен и намират подкрепа от приятели. Всъщност това семейство има нужда от подадена ръка и разбиране, от комуникация. А вратите на дома им са широко отворени за посетители и подкрепа.

Опит за летене

В свободното си време Веско не е от децата, които се залепят пред телевизора или компютъра. Той предпочита по-друг вид занимания. Обича да рисува, да шие гоблени, да изработва картички, да реди мъниста и пъзели, колекционира буболечки и полускъпоценни камъни. Почти всичко, направено от него изобразява различни животни, което е израз на неговата голяма любов към тях или както самият той казва: „Aко можех, бих напълнил цялата къща с животинки”. От 5-ти клас шие гоблени, което доста изумява майка му, която също шие, като тя смята това занимание неподходящо за момчета. Но той и показва точно обратното – започва с гледане от нея, след това шиене по шаблон и накрая на панама. Първият ушит гоблен е бил за подарък на една от любимите госпожи – Маринчева. След това вижда модели на различни ръчно направени картички в интернет и опитва с няколко, а те се получават не на шега доста красиви, изобразяващи цветя, пеперуди, птици. Доста от направените от Веско неща са подарени на любими хора. „Той, като се привърже към някоя госпожа, например, и решава да и направи нещо за спомен – или картичка, или гоблен с цветя. Казва, че колкото и да остарее, погледне ли ги ще си спомня за него”, споделя майка му. Изключително мъдър е за годините си. Още на тази малка възраст е разбрал най-същественото, че само направеното с любов и от сърце носи лично послание и оставя спомен във времето. Веско обича и да рисува – твори с пастели и моливи. Лалка Чавдарова е неговата преподавателка по изобразително изкуство, която го насочва и му показва понякога допуснатите грешки. Интересува се от различните техники, от това да рисува с туш и да дълбае. Наскоро е получил за подарък и голям буркан с мъниста, от които отново прави удивителни неща. Гледа различните модели от интернет и има желание да подреди от мъниста цял голям пейзаж.

Колекционира пъзели и обича да ги реди. С една дума занимава се с толкова много творчески неща, които освен друго изискват въображение и голяма доза талант. А Веско притежава и от двете по много.

Всъщност изкуството е опитът за летене на Веско. Силният дух и на двамата, на него и на майка му, им помага да оцеляват въпреки трудностите. Те са толкова близки, че не е нужно да проронват дори и дума, само погледите им се стрелкат в пространството и всеки един от тях знае, че не е сам, а има цялата подкрепа на другия.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close