Илиян Чалгънов
Веселин Райчев е треньор на самоковския клуб по бокс с името „Самоков”. Макар, че самият той е ангажирана личност и трудно намира време за странични дейности, е успял да изгради от едни млади момчета дисциплинирани спортисти. Те постигнаха забележими успехи и прославиха скромния самоковски клуб. Клуб „Самоков” скоро ще чества своята десет годишнина. Повече за самоковския бокс от първо лице:
Здравей, Веско! Като начало да кажеш нещо повече за твоята кариера. Откъде тръгна въобще към бокса?
Завършил съм „Олимпийски надежди” в София, в спортното училище. След това тренирах в Дупница две години. Последва обучение и завършване на Национална Спортна Академия. След академията, вече девет години работим усилено и градим спортен клуб „Самоков”.
Тази година бе много успешна за един от твоите боксьори – Иван Стаменов. Можеш ли да ни кажеш нещо повече за останалите състезатели на клуба и техните успехи?
Имаме момчета от подрастващите, при 13 и 14-годишните, които често намират място в тройката на състезания. Имаме двама вицерепубликански шампиони – Георги Стоянов и Наско Дамянов, също така и Иван Асенов. Мисля, че след няколко години, като достигнат възрастта на батковците и те ще стават шампиони. Показват качества и умения и аз силно се надявам, че тези момчета ще имат успехи. За да се изгради един боксьор са му нужни поне 3-4 години. Нужни са много опит, рутина и постоянство. Това е пътя към успеха.
Има надежда за бокса в Самоков, тъй като спорта се популяризира все повече и повече.
Какво предстои оттук нататък пред отбора? Има ли договорени лагери за твоите момчета?
Да, за двама от боксьорите ни предстои подготовка и то сериозна – Иван Стаменов и Станислав Шопов. Те ще тренират в „Дианабад” основно. Подготовката им започва от 10 юли, след което заминават за Албена и ще се подготвят едноседмично, редом с мъжкия национален отбор. След подготовката, Иван и Станислав заминават за Сърбия, за участие в силен турнир с името „Ръкавицата на войводата”, аналогичен на нашия „Странджа”. Самият турнир ще трае 6-7 дни, от 20 до 27 юли. След турнира ще им дадем малко почивка и отново ще бъдем на подготвителни лагери, тъй като октомври месец ще вземем участие в Европейското първенство в Анталия,Турция.
Всичко това звучи хубаво, но тук искам да те попитам и за друг важен елемент. Как се справяте с финансирането на клуба? Доколкото сме запознати Община Самоков обеща съдействие и помощ, под каква форма ще бъде тя?
Да, кметът обеща помощ за клуба, но каква точно ще бъде или с колко пари не се знае. Може да е и под формата на спортна паралелка или щат за заплата на помощник-треньор. Това ще бъде голямо улеснение за мен, тъй като аз невинаги намирам време, както знаете работя и на друго място. Гледам да съчетавам двете неща, заедно с две-три момчета бивши шампиони и национали, които много помагат. Въпреки това определено имаме нужда от постоянен треньор, който да бъде постоянно там и това да бъде неговата основна дейност. Когато нямаш спонсори, като големите клубове е доста трудно, но ние се справяме някак на този етап. Ако бъдем подпомогнати финансово, клуб „Самоков” ще има много повече успехи на ринга. Хубавото на този спорт е, че е мъжки и учи момчетата на дисциплина и на това да бъдат по-отговорни.
Като заговорихме за финансиране, да те попитам и нещо друго. Защо според теб в града ни се налива много в баскетбола и ските, а спорт като бокса търпи лишения и незаинтересованост от бизнеса?
Така е, ако може да се каже с прости думи, ние го караме на просия. От една страна тези спортове имат силно лоби. Ските са традиционен спорт за нашия регион и е нормално да бъдат подпомагани по-сериозно. Като цяло се акцентира върху традиционните спортове, но мисля, че и другите спортове могат да донесат успехи на града ни и не бива да бъдат подминавани с лека ръка. При последните ни силни изяви, цяла седмица се говори за Самоков в боксовите среди. Ние бяхме изненадата, тъй като превъзхождахме доста славни и традиционни клубове в България.
В тази връзка, предвид факта, че се борехте с големите клубове в шампионата, бивахте ли ощетени от реферите? Имаше ли тенденция срещу нашия скромен клуб „Самоков”?
На сто процента. Това винаги е било водещо и големите структури, като клубове, винаги се подпират от съдиите. Затова радостта ми е двойна и тройна дори, че въпреки тенденцията срещу нас успяваме да се преборим на ринга и извън него. Един съдия може да реши мача, както си поиска, но когато надмощието от наша страна е огромно, дори и той е безсилен.
И последният ми въпрос е какво ще пожелаете на своите състезатели и на тези, които Ви подкрепят?
Да са живи и здрави всички. Благодарим им от сърце и наистина нека вярват в нас. Нека ни подкрепят и морално, и финансово, ние от своя страна ще дадем всичко от себе си, за да ги зарадваме с успехи. Кой с каквото помогне няма да бъде напразно. Всичко се извоюва с много пот и трени
