Култура
Васил Стоин – бележитият самоковски фолклорист (1880-1938)
Самоковецът Васил Стоин е известен фолклорист, посветил живота си на това да събира и записва народни песни, защото е осъзнал значението им и факта, че ако не бъдат събрани и записани, вероятността да изчезнат с времето е огромна. Едва ли с днешна дата можем да си дадем реална сметка, колко всъщност значим е този труд.
Васил Стоин е завършил Самоковската духовна семинария, където се проявяват неговите музикални способности. Завършва я с отличие. Директорът й – Митрополит Доситей, го награждава с една златна турска лира и младият семинарист и талантлив музикант учителства по една година в селата Долни Окол и Долни Лозен и няколко години в Долна Баня, с единствената цел да спести някой лев и да следва музикална академия. Тази негова мечта се сбъдва. Освен спестените парици, подпомагат го братята и сестрите му в годините 1907- 1910 той е в столицата на Белгия, където завършва музикалната академия – отново с отличен и една година взел изпитите си по-рано. При едно посещение през 1909 г. на цар Фердинанд в Брюксел, в негова чест бил изнесен концерт от студентите. Царят се трогнал, както и всички присъстващи от вълшебното изпълнение на цигулката на един строен и красив студент и очарован от таланта му, пожелал да го поздрави след концерта. Изненадата му била още по-голяма, когато разбрал, че даровитият музикант е българин от Самоков и се казва Васил Стоин. И наред с похвалите, българският студент получил и парична награда, която го осигурила за няколко месеца.
Но пред възможността да остане в чужбина, той избира да се върне в родината си, воден от желанието да остави следа след себе си. И го прави, записвайки около 25 хил. народни песни.
В първите години Васил Стоин е учител по музика в гимназията в Самоков, където е и диригент на създадения през 1914 година хор „Рилска песен”. После отново е учител в Пловдив и Велико Търново. Идвайки в столицата, в Етнографския музей, той завежда отдела за събиране на народни песни. След това е професор и директор на Музикалната академия.
Истината е, че онова, което вълнува най-вече Стоин е българската народна песен с цялата мъка и радост в нея, с това как я има по време на изморителния труд, в празник и в делник, че е неразривна част от живота ни и от всичко това, което сме ние като народ и идентичност.
Наред със сборниците „Народни песни от Тимок до Вит”, „Народни песни от Средна Северна България”, ”Български народни песни от Източна и Западна Тракия”, „Родопски песни”, с невероятна любов и проникновение през зимата и пролетта на 1935 година той записва 1115 песни от своя роден край – „Народни песни от Самоков и Самоковско”. Наред с текста и нотирането на песента, Стоин записва месеца, годината, имената на изпълнителите, както и годините им. Така той оставя за поколенията автентичен български фолклор.
Като признание за цялото това огромно и безценно фолклорно наследство се предвижда изграждане на барелеф на прочутия самоковец съвместно с Ротари клуб, Община Самоков и Българското математическо дружество. Предвижда се и изграждане на барелеф и на академик Чакалов.