Бизнес
Българското производство… през девет села в десето

Непрекъснато и по всевъзможни информационни канали се тръби в защита на българското производство. В тази връзка повечето потребители наистина са склонни да предпочетат родните плодове и зеленчуци, заради техните безспорни вкусови качества. Ако щете дори и от чиста доза патриотизъм. Само преди няколко дни се проведе среща, инициирана от Агенцията за регионално развитие на Рила, на която за пореден път бяха изтъкнати безспорните предимства на добрата храна за туризма. Проблемът е, че през последните години продуктите от растителен и животински произход с логото „Мade in BG” се превръщат във вид, застрашен от изчезване. Вярно е, че субсидиите и европейските средства подтикнаха много млади хора да се обърнат към земята. Това обаче далеч не е достатъчно, тъй като процентно производството в България е концентрирано в по-малките стопанства. И тук си идваме точно на думата, тъй като държавата по никакъв начин не стимулира тези хора да запазят поминъка си. В подкрепа на това може да си послужим и с известна конкретика, като приведем в пример традиционната за Самоков култура – картофите. По един или друг начин крупните производители успяват да се справят и намерят пазари за продукцията си. Доста по-драматично е положението при останалите, предимно възрастни хора и с доста скромни възможности. С неимоверени усилия те отглеждат и прибират реколтата, която после не успяват да продадат или са принудени да пласират на смешни цени. Резултатът са наредените като китайска стена автомобили, наобиколени от камари чували с картофи. Може да ги видите всяка пролет и есен по пътя за Дупница, София, Боровец. По-смелите и упоритите от стопаните успяват да спечелят тази борба с вятърни мелници продължават. Повечето обаче се отказват. При това положение всякакви доводи с окрупняването на земята, т.н. комасация, биха звучали като оправдание.
Същото е и с млякото, което в момента е по-евтино от минералната вода. Истински парадокс от гледна точка на това, кое е по-трудоемко. Проблемът и в този сектор е сходен и засяга основно дребните животновъди, отглеждащи по едно, две, три животни. Продукцията от тях се изкупува буквално за жълти стотинки – 0.45-0.50 лв. за литър, което истинска подигравка с всеотдайния труд на хората, които от сутрин до вечер са на полето и край животните си. И на пазара, защото това е едно от малкото места, където все още може да си купите мляко като това на баба. При малко повече късмет, разбира се. Очаква се новината за отпадането на млечните квоти допълнително ще създаде напрежение в бранша. Дано това не се окаже поредният, а може би и последен пирон, забит в ковчега на родното животновъдство. При това положение не е чудно, че на трапезата ни за Великден агнешкото е от Нова Зеландия, яйцата от Полша, а традиционната салата е от гръцки, турски и македонски домати и краставици.
Може би пък така може да се заздрави дружбата между балканските народи, знае ли човек. Говорейки за упадък, трябва да се засегнат и други важни теми, които се явяват като препъни камък. На първо място е нелегалният внос от чужди страни, които заради получаваните помощи и дотации могат да си позволят по-ниски цени. Друго нещо, въпрос по-скоро на национална политика е, че хора без реално производство и ангажименти в областта на селското стопанство получават средства, за сметка на самите производители. На подобни злоупотреби сме ставали свидетели не един или два пъти. Наказани обаче няма или поне не в мащаби, които да сложат край на тази порочна практика. Това отново ни връща в нашата си действителност, която по подобие на едно телевизионно предаване е от българска по-българска.