Мария Галчева
Минаха почти две седмици, откакто се разшумя за онова зверство в берлинското метро, следствие на което една жена се размина със счупена ръка, а ние, останалите, берем срама на едно подобие на мъж. Социалната мрежа и телевизионните студиа буквално закипяха от коментари, а и изпод българския юрган единодушно на пръв поглед изпълзя неудобството пред останалия европейски свят.
Представяте ли си всъщност, що за ненормалник трябва да си да направиш подобно нещо? Той вече е заловен, дори не е оказал съпротива. Това обаче не отменя цялата помия, с която ни заля – не само българите в страната ни, но и тези, които живеят навън. Тези, които с честен труд си изкарват парите и които сега всеки гледа подозрително.
Макар журналисти-кореспонденти в Германия да казват, че въпреки този ритник, немците са някак пестеливи в коментарите си, те със сигурност са наясно, че отваряйки границите си, в търсене на евтината работна ръка с адрес Източна Европа, са получили и голяма доза измет. И изметта си показа рогцата, защото тя е свикнала да бъде оправдавана. Разберете, че за това няма етност – дали си българин или не си, няма никакво значение, щом в паспорта ти пише България. Някак е много удобно всъщност изкълченото разделение – в България едни, зад граница българи. То и затова го има искреното съмнение в нас. Не заради самия човек, а заради сянката на делата на други, която далеч не се слави с нещо добро. Много хора, които живеят и работят в Германия от години, изказват публично огромното огорчение от това, че събития като това разрушват до основи цялото уважение и положение, до което са достигнали. Нищо, че те се разграничават с всяка молекула на тялото си от самия човек и неговото деяние.
Може би ако подобно нещо се случи тук, няма да бъдем толкова изненадани. Живеем в интересни времена, в които никой не би се зачудил на нищо. Щяхме да го подъвчем малко, както обикновено, и да си продължим нататък. „Справедливата“ ни съдебна система вероятно щеше да признае обвиняемия за невменяем и всичко да приключи по живо по здраво. Той по улиците да рита всичко живо, другите да се вардят, както могат.
Но това взе, че стана в една цивилизизована Германия – и то без провокация, без намек за скандал, без и мирис от нещо оскверняващо. От нищото. Е, свърши..
Дори Бай Ганьо не би си позволил подобно поведение. Колкото и прост да е. Той обикаляла из Европа не за да вреди или за да рита някого в метрото. Сигурна съм, че би го било срам от това негово наследство. Защото то не е така натурално и естествено, какъвто е Алековият герой. То е невъзпитано и арогантно, то си мисли, че всички са длъжни да обслужват комплексите му. Алеко и Бай Ганьо, колкото и различни да са като типове, щяха да онемеят от този ритник. Това е удар не само в гърба на момичето, а в нашето лице. В общото ни българско лице.
Та, булгар, булгар, сега звучи жалко. И нищо чудно, че няма защитници. Кой би защитил това и с какви аргументи?
За нас остава да си видим вересиите от Прехода и до какво доведе това 27 години по-късно.
