Антоанета Кабадийска: „Щастие е, че сме се родили и живеем по начин, който всеки сам избира за себе си!”

Домакиня, майка, кариеристка… Какъв е изборът на днешната жена?

Аз съм на 47 год. С пораснал вече син. Кариерата ми тръгна нагоре на по-късен етап,така че мога да кажа,че при мен всичко вървеше по реда си. Изгледала съм детето си и вече мога да се отдам на 100% на работата си.

Майка и работеща жена – мисията възможна ли е?

Аз смело мога да кажа, че се справям. Управлявам два хотела, успявам да се справям с домакинството, за което много активно се включва и съпругът ми, без него не бих успяла. Намирам време и за спорт, ходя на аеробика 3 пъти седмично. Отделям време за приятелки и за семейни сбирки в приятелски кръг.

Как те промени майчинството и как разбърка приоритетите ти?

Майчинството променя всяка една жена. Отговорностите стават много и различни. Отглеждането и възпитанието на едно дете е важна цел в живота на всяка майка. Домакинството и създаването на дом също. Аз и съпругът ми сме отглеждали сами детето си, в самостоятелно жилище, с детската градина, с изплащането на заеми. Но това ни е сплотило като семейство. Разбрахме, че трябва да разчитаме един на друг.

От какво искаш да предпазиш детето си и на какво искаш да го научиш?

Синът ми е на 27год. Това, на което съм успяла да го науча, вече съм го направила. Надявам се да сме му дали добър пример и ние с баща му.

Къде отива любовта за една жена, когато тя организира живота си?

Любовта за мен се изразява във всичко: да приготвиш с любов любимото ястие, да украсиш и подготвиш масата за вечеря, да организираш и направиш семейно тържество. Влюбването и силната, страстна любов минава през първите няколко години от брака. Ние със съпруга ми имаме 28-годишен брак.Силната и изпепеляваща любов се е трансформирала в уважение, в навика да бъдеш с другия, да се съобразиш с това, което обича и иска.

Имало ли е момент, в който да съжалиш, че не си развила живота си по друг начин и ако имаш възможност, какво би поискала?

Харесвам живота си такъв, какъвто е с житейските проблеми, с несгодите и радостите. Като се обърна назад във времето, виждам, че съм постигнала всичко, което съм искала. Благодаря на родителите ми за отглеждането и възпитанието на мен и сестра ми. Имам стабилно семейство, имам предостатъчно имотно състояние, имам прекрасни съпруг и син, имам професия, която обожавам и работя с удоволствие и любов. Мисля, че съм един щастлив човек.

Днес какво би определила като щастие?

За мен щастието е в малките неща. Родителите ми са създали традиция всяка неделя вечер се събираме цялата фамилия Стойневи. Всеки споделя хубавите и нехубави моменти, изживени през седмицата и се получава един малък семеен празник.Щастие е да контактувам с много и различни хора,да поемам позитивното от всеки един от тях.Щастие е това,че имам възможността да изляза извън България и да разглеждам красотите на света. Щастие е семейството ми, приятелите, без които не мога. Зависи кой как гледа на света: щастие е, че сме се родили и живеем по начин, който всеки сам избира за себе си!