Един разговор за волейбол, младост и амбиции с Андрей Янчев.
Като дете гледал волейбол по телевизията, а след връщането на Ива Шкодрева в Самоков, станал част от първия юношески отбор в града. Сега Андрей е новият треньор по волейбол във ВК „Самоков 2009“. Той е едва на 23 години, но има огромното желание да предаде всичките си знания на малчуганите и да развива техните волейболни качества.
Защо един млад човек избира да се занимава с професията на треньора?
На първо място от привързаност към играта и към спорта като цяло. От друга страна от уважение към г-жа Шкодрева, уважение към всичко това, което направи тя през тези години. Би било много жалко трудът й да отиде на вятъра.
Волейболът не е особено популярен в нашия град. Имаш ли идеи за популяризирането му и привличането на повече деца?
За съжаление не е популярен, но и не смятам, че е работа точно на треньорите да популяризират даден спорт. Това, което мога да направя, е да се опитам (доколкото ми е по силите) да дам на всички желаещи възможност да тренират и да се развиват.
Завършил си кинезитерапия, не е ли по-доходоносна професия?
Все още не съм я завършил. Кинезитерапията дава различни възможности за работа. Някои от тях са по-добре платени, а други не са. Важното е работата да носи удовлетворение.
А волейболът прави ли го?
Категорично да!
Занимаваш се с това отскоро. Как се чувстваш в ролята на треньор? Свикна ли с обръщението „тренер“?
В интерес на истината миналата година помагах на г-жа Шкодрева в тренировъчния процес и това беше един вид обучение за мен, затова обръщението “тренер” не ми е чуждо. Сега обаче свиквам с мисълта да нося цялата отгово рност. Да водиш тренировките е само върхът на айсберга. За щастие Ива ми помага в това начинание.
Ти също си играл волейбол, къде се чувстваш по-добре – в ролята на състезател или треньор?
Не бих могъл да сравнявам двете роли. Тръпката от играта е неповторима, но и това да изградя и развия качества у състезателите си би ме направило щастлив.
Треньорството ли е твоето призвание?
Твърде рано е да кажа дали е моето призвание, но дълбоко се надявам да се окаже такова.
Какви групи имаш в момента?
В момента водя 2 групи – момчета до 15 години и една начинаеща група с момчета 3 и 4 клас, т.е миниволейбол. Амбицията ми е от месец септември да събера и една група момичета до 15 години, защото Самоков заслужава да има волейболен отбор и при момичетата.
Как се справят децата?
Учат се и имат желание, което е най-важното.
Ще участвате ли в шампионата на страната?
С момчетата до 15 години ще участваме със сигурност, при по-малките все още не е сигурно.
Имаш ли подкрепата на ръководството на клуба и в частност на председателя Александър Боев?
Да, имам пълната му подкрепа.
Какви са амбициите ти?
Амбициите ми са да създам условия на колкото се може повече деца, които да спортуват и да се представим достойно на предстоящите състезания.
