Мария Галчева
Ангелина Бонева е журналист и PR експерт. На 37 години е, омъжена за чужденец. Член е на УС на Център за защита правата в здравеопазването и работи в полза на пациентите от създаването на организацията през 2007-ма. Има собствен бизнес . От 4 години е собственик на модна линия The Quill Collection, която произвежда съпругът й в Пенджаб, Пакистан www.ecocottonclub.com и рекламна и PR агенция „Пачето перо” www.sportandlife.net , която тази година стана на 19 години. Можем да видим и чуем много за нея в медийния бизнес и ТВ историята, както и често да я видим и чуем в родните медии относно проблемите в здравната сфера. Честна, директна, непоколебима пред трудностите, с усмивка и чувство за хумор, Ангелина води ежедневна битка с рака вече 9 години. С тежка диагноза, в името на пациента, без страх от властта и лобитата, тя осъди здравното министерство преди 4 години и продължава напред. Помага на болни и хора, буквално ошашавени в лабиринта на здравеопазването и вечните оправдания. Носител е на много награди и призове.
Колко болна е здравната система и има ли лек за нея?
Аз не приемам здравната система за болна, нито здравеопазването за болно. По-скоро го приемам като заразено от бирници и търговци, където измежду тях има адски свестни и сърдечни професионалисти, които буквално отмиват срама на системата. Не примемам, че здравеопазването ни е болно, защото тогава болестта има лечение. Здравната система се контролира и ръководи от съмнителни личности, със съмнителни качества и съмнителен професионализъм. Нещо като калпава длъжностна характеристика, но на държавна заплата. Слабият мениджър никога няма да създаде нещо добро, по добър начин да го представи на пазара, да го продаде и да спечели от това. Слабият мениджър се оправдава вечно, че друг му е виновен, не се интересува от нововъведенията в науката, технологиите, методите… Слабият управител, никога, запомни от мен, никога не иска до себе си силни по характер и знания хора, защото не иска да се види колко е тъп, безхарактерен и мързелив. Когато обаче това се случва във властта е гротеско и нанесените вреди са неизброими! Строгостта на закона, контролът, адекватното действие, взетите навреме мерки, бързите реакции… Кой не иска това? Веднага отговарям, който не иска да си изчисти къщата и не му е чиста работата! Тогава защо да плащаме затова? Защо да плащаме за далаверите на друг, докато шепа хора правят милиони, но знаят, че нарушават правилата и смятат, че са над закона?
Къде се къса връзката пациент лекар и защо, според Вас, все повече хора се оплакват от лекарска некомпетентност?
Смеем се докато гледаме Мистър Бийн! Но я си представи, ако Мистър Бийн е нашият хирург или управител в болница или терапевт? Тогава за какво говорим? Винаги съм го казвала: „Некадърникът – вън! Виновният – да плаща! Бездействието е престъпление! Покриването на виновника е съучастие!”.
Не мога да говоря по друг начин! Няма и как да се случи! Защото имам сърце и очи. Не съм претръпнала! Не ми е в ДНК-то! Не мога да приема за нормално да ти забравят тампоните в раната и да ги защият, а после никой да не се наеме да ги махне, докато виеш от болка! Не мога да приема и за нормално да ти се сложи грешна става на грешния крак и да няма виновен! Не приемам да ти се отстрани тумор, но да се пише липом в епикризата! Не приемам и тезата в съда „Гарван гарвану око не вади!”, когато вещото лице трябва да каже е ли е допусната грешка или не! Като в черна комедия, но с истински герои! Това е недопустимо! Имаме страхотни професионалисти! Имаме страхотни лекари! Имаме млади и надъхани специалисти, които искат да работят, но старите не им дават шанс. Като в казармата! Номенклатурата си е същата, но времената са други и пак се плаща! Все парите не стигат! Но знаеш ли, аз мисля, че парите не стигат, защото се губят по пътя и потъват на грешни места и в грешни джобове! Не може все да плащаме и все да няма! Като в каца без дъно и безнаказаност! Затова има частни болници и клиники, където правилата са други, условията са други, отношението е друго, дори понякога излиза по-евтино, въпреки че пак си плащаш…
Кои са основните отлики на българското здравеопазване в сравнение с това в чужбина?
Ние сме чужденци и тук! Дори ни третират като чужденци в някои родни болници – искат много пари и ни говорят неразбрано, докато ни преглеждат говорят по мобилния, не ни слушат, не ни чуват, не си записват. Но има нещо много важно – в чужбина, както и в частните болници у нас, дават информация, издават документи, обясняват. Затова ще дам няколко примера:
- тежка катастрофа, жената е откарана в спешното, вместо да й окажат помощ – я карат да подписва документи за съгласие, за пари, за плащания; тя не помни почти нищо от подписаните документи; помни, че й е обявена сума за избор на екип, сума за операция, сума за става, сума за престой; няма толкова много пари на момента; държат я на обезболяващи докато внесе парите; намират пари роднините и ги внасят в болницата, но не получават касова бележка; оперират я, но поставят грешна става (по-къса и предназначена за грешен крак); изписват жената без документи, без паспорт на ставата, без инструкции; по-късно жената е приета в друга болница, без информация за ставата, без информация за манипулациите; от първата болница изпращат грешни документи; оперирана е два пъти и ставата е сменена; предстои дело.
- Жена се оплаква от болки в крака. Отива в болница за преглед. Подписва документи за хоспитализация. Назначава се операция и й отстраняват гръбначен прешлен, но установяват, че тя има рак на белия дроб. Не й назначават терапия. Жената е парализирана и вие от болка. Предлагат й платена химиотерапия или да я насочат към областен онкологичен център. Избира се второто. Жената е парализирана, но болницата отказва да я транспортира по медицински причини до другата болница и издава епикриза с твърдението, че жената е в стабилно състояние и е подвижна, дори контактна. 3 дни по-късно жената умира. Делото е на първа инстанция 3 години. Нито един лекар-вещо лице не иска да каже истината в съда, а именно, че е направена абсолютно ненужна операция и че са издадени умишлено неверни документи.
- Жена е оперирана от фиброаденом на гърдата. Но е забравена марля в раната. Жената ходи няколко пъти при лекуващия хирург и казва, че има постоянна температура, не се чувства добре и усеща дърпане, че изтича течност от разреза. Докторът отказва да провери. След 2 години друг лекар приема, че може би има нещо, за да моли тази жена да бъде видяна, дори и да заплати. При операцията е отстранено „чуждо тяло”. Жената не завежда дело, но споделя, че е отвратена.
- Сбъркани диагнози, назначени или не-назначени изследвания, грешно разчитане, предписани лекарства, които отдавна не се произвеждат… Излищно разхождане на трудноподвижни хора по болници за редица изследвания. Сбъркана е бъбречна криза с менингит. Установена е извънматочна бременност, после се оказва, че са газове. Миома, която проплаква в частна болница. Висене пред празен кабинет, но със заплатена такса за прегледа. Намалено работно време на лекарите в болниците. Лошо и дори грубо отношение към хоспитализирани пациенти. Такса за издаване на епикриза. Такса дарение на входа. Ценоразпис за направления. Лимити на направления. Лимити за лечение и терапия.
На фона на това пък имаме лекари, които спасяват хората, информирани са, четат и се интересуват от света и новото в областта на медицината, работят здраво и не те занимават със себе си. За тези хора сме готови да чакаме часове, но и да доверим живота и здравето си в сигурни ръце.
Има ли различно отношение по линията държавна – частна болница и защо?
О, да! Както има частни кабинети и частни дейности в държавните болници! Има и разлика между Майчин дом и болница „Надежда” ! В болница „Надежда” няма как да ти крещят, докато раждаш или да те обиждат, докато имаш контракции. Това е на прима виста, което се сещам като пример. Здравето е и бизнес. Медицината е наука и бизнес. Няма спор! Още повече, в моят бизнес няма място за хора без морал и хора, които не проявяват и капчица уважение към достойнството на хората! Няма и частица оправдание в това „Ми, знаем, че е груб и дори агресивен, ама е много добър!” Бизнесът си е бизнес и отговорното поведение и разбиране са от изключителна важност! Даже като пример мога да дам заключените тоалетни в държавните и университетски болници. Това е недопустимо! Още по-недопустимо е, аз да търпя докторът да ми крещи, защото му е изнервено, защото му е малка заплатата, защото не е правил секс снощи или е имал скапана вечер… Ама защо съм отишла на лекар? Няма си друга работа ли? Аз отивам на лекар, защото не се чувствам добре и търся вещия по проблема, който да ми помогне. Не отивам на лекар, за да ми се крещи, за да ме обиждат, за да ми се подиграват! Затова отивам там, където ще ми обърнат внимание и ще отговорят на въпросите ми, които не са от рода на „защо слънцето свети” и пр. Как е възможно да има болница, която е частна, но е с държавни пари? Как е възможно да няма наказание за виновния? Как е възможно да влизаш въоръжен в болница и да караш докторът да ти слугува? Как е възможно да източваш Касата, докато лъжеш за извършени дейности и да не си наказан? Как е възможно да има лекар без диплома? Как е възможно в болници да се въртят далавери, но полицията да не знае? Как така дарените апаратури да се използват само за платени пациенти?
Не противоречи ли здравният туризъм на общата картина на здравеопазването в България?
Медицинският туризъм не е от вчера. Лекарственият – също! Трябва да разделим хората на добри и лоши специалисти, добри и лоши практики и навици, добри и лоши бази и мениджмънт, отговорно и безотговорно поведение. У нас денталният туризъм е много силен. От различни държави идват у нас, за да си излекуват зъбите, да ползват специалисти на достъпна цена. Същото важи и за физиотерапиите и СПА, както и за естетичната медицина. На фона на това ние пътуваме да се лекуваме в чужбина, да се диагностицираме в чужбина, да си купим лекарството, което ни е нужно сега и е за днес. Пълна противоположност! Превърнало се е в ад! Когато конкуренцията между болниците е на ниво лоби и не зависи от реално извършени дейности, няма да се плати в пълния размер и ще се реализират икономии, докато се съставят листи на чакащи… Кой, аджеба, иска да е в листа на чакащи за здраве!?! В същото време у нас частните клиники си работят, имат специалисти, имат апаратура.
Какво бъдеще очаква младото поколение лекари в страната ни?
Аз вярвам в бъдещето! Какво като съм с онкологично заболяване! Виждам го и в племенницата ми – любопитна, бърза, емоционална, бързо отсява грешното от правилното, създава си стил на поведение сама. Времето си минава и ние можем само с пълни шепи от знания да вървим напред и да се радваме на живота. Виждам млади лекари, студенти по медицина, които искат статуквото да се промени, които инвестират в знания и практики, които обикалят света и развиват знанията си още повече. На такива лекари бих се доверила, бих изпратила моите близки и приятели при тях. Уважавам глада за знание и глада за наука! България има невероятно много потенциал, от географското си положение и природните ресурси. Имаме всичко, необходимо, но нямаме самочувствие, защото от години ни се вменява, че не заслужаваме добър живот и достойни старини! Кога виновните ще получат възмездие за нанесените с поколения вреди – зависи само и единствено от нас и никой отвън няма да ни оправи. Въпрос на чест е да се грижим за държавата ни, както за собствения ни дом. И категорично да отказваме да храним паразитите в нашето общество, независимо от положение и власт.
Можем ли да бъдем оптимисти, говорейки за здраве?
Да. България означава силен и велик! На всички езици България звучи могъщо и трябва да бъде така. Сохаил (мъжът ми) винаги казва, че България е уникална, но не си знаем цената, че сме рай, но не го ценим, че сме древни и силни в миналото и е време да се събудим, за да изхвърлим боклука. Знаете ли как казва България? Красива България! Контрол и яснота, прозрачност и съпричастност, наука и защита в полза на хората, а не за шайка разбойници.
