Анна Манова
На литературния фронт има нещо ново. То е с автор Яна Василева и адресат – всички онези, чиято тънка сетивност е запленена от ритмичните слова подредени симетрично в стихове. Това е третото „чедо” на младата авторка, която ни показа, че се вълнува от чуждото изкуство, а именно от хайку, след него даде шанс и на прозата в лицето на романа „Неизгубена, ненамерена”, а сега е ред на стихосбирка без име.
„Стихове без име” излиза три години след романа. Появява се в готов вид на 1 октомври – Денят на музиката и поезията. Разбира се това е търсен ефект, предвид това, че авторката смята, че в един стих най-много си личи колко ритъм има в поетичните слова. Именно те й дават най-ценното – възможността да чувства и са опит за израз и разбиране на необхватната човешка душа. Тази стихосбирка е плод на емоция, връхлетяла я внезапно, облечена в одеждите на музата и превъплътила се в нежни стихове. Стихове за любов, за надежда, за взимането и даването в човешките отношения, стихове с посвещение на любимата учителка и на малката дъщеря. Стихове без имена, но с много чувство в тях.
В „Стихове без име” преминаваш от ред в ред, от абзац на абзац, от рима в рима, от страница на страница и остава усещане за единност. Писателката ще запознае самоковската аудитория със стихосбирката си в средата на декември.
За това как е „пораснала” идеята за появата й и какво иска да ни каже с мерена реч, Яна Василева – Цури пред „Самоков 365”.
Колко време отне написването на стихосбирката? Как се „роди” и как „порасна” тя?
Един ден, в края на месец юни тази година, най-неочаквано ме сполетя музата и в тогава написах четири стихотворения. Свързвам го, обаче, с една емоция от морето. Няколко дни преди да се „родят” тези стихове, отидох с компания от момичета и момчета на плаж в Гърция и то за един ден. Докато се излежавахме безгрижно на плажа, едно от момчетата спомена, че пише стихове и дори си спомни няколко. Тогава много се впечатлих и може би нещо в мен се обади, че е дошло и моето време. Защото книгите, за които знаете, ги написах една след друга в две последователни години, а от тогава досега минаха 3 години. А тези стихове ги написах за едно лято, т.е. за два, три месеца. Значи за 3 години – нищо, за 3 месеца – цяла стихосбирка. Такова велико и спонтанно нещо е музата.
Няма как да не попитам защо стихове без имена?
Първо „Стихове без име” звучи по-поетично от логичното „Стихове без заглавие”, но когато започнах да пиша, аз и не мислех за заглавие. Всъщност за мен това е едно от най-трудните неща – да дадеш име на цяло стихотворение и да уцелиш най-подходящото. В предишната поетична творба с хайку – стихове също дълго време се чудех при положение, че те са тъй кратки. А тук вече не посмях да сложа заглавия по три причини – от една страна, че е рисковано да подведа читателя с неподходящо, от друга, че така ми дойде по-естествено и третата е, че по този начин стихосбирката се получава оригинална още от самата корица и това я прави различна.
Има много стихове, посветени на любовта. Тя ли е основната вдъхновителка?
Да. Любовта е вдъхновителката на всичко красиво, възвишено и тъжно на този свят. Любовта под всякаква форма – когато ти липсва, когато я даваш, когато я забелязваш, когато и се радваш, когато несъзнателно я подминаваш. Но тази, която те вдъхновява, е най-прекрасна и силна. Спомням си, когато родих дъщеричката си, мъжът ми след време ми сподели, че появата на бебчето му е дала такъв невероятен заряд, че се е чувствал сякаш може да премине през стени с месеци наред. Чувствал се е силен и непобедим. При мен е също – когато нещо ме вдъхнови, месеци наред мисля за него и това е чудесно, защото цялата ми енергия отива там и задвижва нещо позитивно, полезно, идващо от духа. И това нещо е всъщност желание за раздаване. Не случайно са казали, че хората, които дават, се чувстват по-щастливи от тези, които получават. Това е така, защото ти самият се облагородяваш от силата на любовта, която е пречистваща.
Какво друго дразни въображението ти и те кара да хванеш перото и да го проектираш на белия лист?
Несправедливостта, безкористните добри постъпки у непознатия за непознатия, отношенията между хората, между мъж – жена, емоционалните преживявания, музика, книга. Като цяло съм наблюдателен човек, който се опитва да разбере вътрешния свят на човека и чрез някое от изброените силни впечатления, се отдавам на писмен израз. Чувствам, че някои неща стават по-докосващи, когато се възпроизведат по различен начин, а не чрез говорене. Затова изкуството е рисуване, пеене, танц, театър и т. н. Моят начин на изразяване, е писменият.
Ти си човек творец и в тази връзка стиховете за теб какво са?
Магия, която ме привлича. Да не говорим за моите, които са някакъв опит да се потопя в нея, но има стихове на известни и неизвестни личности, които ми се иска да знам наизуст и постоянно да ги нося в съзнанието си. Възможността да изкажат толкова много в кратката форма на стиха и начинът, по който го изразяват и описват, е като награда за отворените, чувстващи сърца. Те са открехване на личностния свят на човека. Стиховете за мен са и начин да почувствам и разбера толкова различни, дълбоки и интелигентно поднесени емоции, че няма как да ме оставят безразлична. Те са зов за обичане.
Боса по тревата да тича
зърнах любовта сутринта.
Следобяд я видях да пресича
със рокля на цветни листа.
Затичах се, спънах се и паднах
със поглед във нея вторачен.
Продължих, зад нея застанах,
почувствах се леко уплашен.
Как и какво да направя,
да ме забележи красивата дама.
Към нея коси заразвява
детенце. Нарече я мама.
Обърнах се, рязко завих.
До нея дойде и съпруга.
Навярно я късно открих…
Или я обърках със друга…?
