Мария Галчева
С нея се познаваме още от ученическите и години. Винаги е оставяла впечатление за сериозно и отговорно момиче, което се занимава едновременно с много неща. Нейният клас постави основите на Младежкия парламент след неговото дълго отсъстие на сцената на обществения живот. След това се даде старт на много събития, чиито идеолози бяха младите парламентаристи, подкрепяни от институциите и от своите преподаватели. Целта – разбира се, да се поставят на пиедестал информираността, ясният избор, точните опорни точни и да се намери най-ефективният път към реализирането. И заявяването на личното мнение. Много честно страдаме от синдрома на свободно заявеното лично становище по редица проблеми, което за млад човек е наистина смъртоносно в редица отношения след това.
Младото ни общество винаги е имало нужда не толкова от наставления, колкото от добра дума и съвет. Точно такъв тип контакт търсят те. Въпреки целия информационен поток, от който са заливани, понякога решаващо значение има опитът.
Докъде стигнаха и какво свършиха младите хора, част от този парламент , какво предстои и върху какво ще се концентрират като добри практики – разказва Юлиана Руменова.
Здравей, Юле, къде те намирам днес и с какво се занимаваш?
Здравей! Намираш ме в работна обстановка. След успешно приключилата за мен учебна година отместих фокуса си от учене към работа. В интерес на истината ме намираш във време на промени за мен, наситено с емоции и вдъхновение. Голяма част от времето си посветих и на организирането на фестивала „Ритъма на планината“, който тази година се проведе на 17 септември. Работих със страхотен екип и събитието беше страхотно!
Младежкият парламент е една много добра идея. Докъде стига той в своето функциониране?
Първо, благодаря за прекрасните думи. От самото създаване на парламента се стремим да създаваме пространства за развитие на младите хора и да развиваме доброволчеството в града ни, учим се взаимно и се подпомагаме всячески. В периода от края на 2012 година до сега организацията премина през много различни периоди на бурно развитие и плавно продължение, които се променяха във времето. Преминахме през много трудности и смея да кажа, че постигнахме доста лични и колективни победи. Днес се стремим да запазим и продължим вече създаденото и утвърденото, за да може и учениците след нас да получат възможности, каквито сме имали ние, а защо не и по-добри. А най-важното остава именно мнението на младите хора, техните идеи, смисли и мотиви, защото това е основната движеща сила на организацията.
Какво е взаимодействието му с институциите?
Още през 2013 година започнахме да работим активно с местните институции, от които срещаме подкрепа и до голяма степен разбиране. Предвид това, че сме политически независима неформлна група, гладкта комуникация и ефективно взаимодейтвие с институциите е голяма стъпка напред. Колкото до институциите на национално ниво, с помощта на организации, с които сме създали устойчиво партньорство, успяваме да отнесем мнението на младите хора по засягащи ги пряко въпроси до необходимото ниво. И често пъти позицията на младите хора носи и тежест при вземане на решения, касаещи благосъстоянието на децата.
Кое беше основното, което залегна в неговата сърцевина, когато се сформира?
Основната идея покрай създаването на Мледежкия парламент беше свързана с осъществяването на промени, които бяха потребни за нас като млади хора в Самоков по това време. Най-голямото удоволсвие е да можеш сам да създаваш и променяш мястото, където живееш, до колкото зависи от теб. Това, което ни събра беше именно каузата. Тя се променя с годините, но винаги остава смисъл, около който се движим като едно цяло.
А приоритетите?
Основните ни приоритети винаги са били насочени към младите хора, тяхното пълноценно развитие, техните лични промени и промените в града ни, които касаят преко младите хора и осигуряват тяхното благосъсояние. Основните приоритетни области, които залегнаха при самото създаване на парламента бяха образование, екология, култура и изкуства, спорт и свободно време и PR.
При след вашия випуск като че ли нещата поутихнаха – вие тръгнахте много силно. На какво отдаваш това?
Така е. Отдавам го най-вече на менторската роля. Тя е много важен симулиращ и подкрепящ фактор, на който се дължи до голяма степен активността и увереността на младите хора. Често пъти младите хора се нуждаят точно от тази подкрепа, за да отключат себе си и съзнанието си, за да започнат да вървят смело и уверено и да постигат желанията си тук и сега. Когато менторското присъствие липсва тук и сега, събитията започват да се движат по-бавно и несигурно.
Има ли кой да ви наследи и има ли я тази приемственост между випуските?
Разбира се. Младите хора са все по-будни и информирани и искрено вярвам, че все повече младежи ще прегръщат идеята за доброволчество и промяна, а ние ще бъдем на разположение да подкрепяме и да предаваме опит.
Има ли нещо, за което да съжаляваш, че не се случи? Къде усещаш за себе си, че има слаби страни откъм координация и функционалност?
Не съжалявам за нищо. И хубавите и лошите неща, които са се случили са ни научили на нещо, изградили са ни. Често пъти сме се учили през метода проба-грешка и наистина смятам, че това е най-добрият начин за получаване на житейски уроци. Когато човек го преживее с всичките си сетива, се променя и запазва урока, който е получил в съзнанието си завинаги. Колкото до координацията и функционалнността, винаги може да бъде и по-ефективно – именно към това се стреми екипа.
Какво предстои като задачи и работа пред Парламента през новата учебна година?
Даваме силен старт с „Ритъма на планината“, в който се вложи доста енергия, а останалите инициативи зависят главно от младежите. В тях се крие „ключът от бараката“.
Какво е твоето послание към идващите млади хора?
Да мечтаят смело и да работят упорито, за да постигат мечтите си. Да живеят тук и сега и да не се страхуват от грешките. Да живеят за себе си и това, в което вярват. Да не се страхуват да изразяват позиция, дори тя да не съответства с всеобщото мнение. Да не се страхуват да бъдат себе си, да отстояват себе си до край, да намерят своите смисли и да ги превърнат в начин на живот. Да прегръщат промените, да създават това, което искат да остане след тях. Да си различен не е грешно, всички хора сме различни и това ни прави истински. Този който се опитва да е слее с тълпата, се губи в нея. Различнията правят света смислен.
