Култура

Юбилейно ехо

chitalishteЗоя Станкова

Коментарът ми е по повод думите на Росица Тренкова и конкретно по повод това, че не е поканена индивидуално на юбилейното честване на Градския хор, което явно за всички ни стана повод за дълбоко обществено възмущение.

Няма как да не кажа, че са изключително дразнещи подобни обяснения и превръщането на лични емоции в обществено заангажиращи теми. Също съмненията в чуждия труд. И все пак.

Първо ще се обърна към нея. Госпожо Тренкова, смятам извинението, което Ви беше поднесено лично от мен и то от името на Настоятелството на Читалище-паметник „Отец Паисий-1859” съвсем не говори за неуважение от наша страна към Вас като творец, като човек, като една от емблемите на града ни. Ако греша, моля Вие или тези, които смятат така, да изразят свободно своето несъгласие!

Всъщност, не е и въпросът до личната покана, според мен. Ние знаехме, че неволно в целия хаос и работата около подготовката на честването е възможно да пропуснем важни за нас, за града и за Градския хор личности, затова две седмици преди честването в местните медии течеше реклама за събитието. Идеята беше точно тази, дори ние да имаме пропуски в поднасянето на поканите, всички са там и да няма засегнати и обидени.

Второ, книжките с историята на смесения хор се подаряваха на самия юбилей и след него, така че има получили я в малко по-късен период, но не и пропуснати! За разговора, който имахме и с Вас още в самото начало, когато запланувахме издаването на книжка, която да събере живота на Градския хор, изказвам благодарностите си, че ми разказахте това, което Вие си спомняте! Тук обаче отварям една скоба, това не бяха първите сведения, които сме получили.

Още, за пропуските, които споменавате в интервюто от миналия брой на вестника, ще кажа, че в юбилейната книжка със сигурност има пропуски и то не с цел омаловажаване присъствието на някой в Градския хор или даден период от живота му. Доста сведения са изгубени във времето. Основните и най-важни моменти обаче не са пропуснати.

По повод наградените с грамоти, сигурни сме, че всички наградени са били хористи в смесен хор „Рилска песен”.

Искам да отбележа също, че всички, които се занимавахме с организирането на честването, бяхме наясно каква тежест лежи на плещите ни и колко е отговорно това. Смятам концертът е достатъчно доказателство и беше немалко показателен за нашата отдаденост и работа, затова думите тук са излишни и празни.

И, госпожо Тренкова, това, че слагате „деятелите” в кавички не Ви прави чест. Ние поднесохме извиненията си (още преди интервюто Ви), Вие изразихте мнението си и заявихте, че имате „алергия” към подобни постъпки. Е, явно Вашата алергия не се лекува с извинение.

Вкрайна сметка всичко е въпрос на възприемане и разбиране, преди да отричаме каквото и да било, преди да се съмняваме и самоубеждаваме в разни работи, можем да се замислим и да проявим разбиране и човечност. Всеки греши, но реакциите върху чуждите грешки са най-голямата вреда нанесена върху културния ни живот!

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close