Каже ли се Самоков и първата асоциация, която изниква са картофите. Учудващо защо обаче тази традиционна за града ни култура няма свой празник. Ден, в който да научим още подробности и ценни съвети, свързани с тяхното отглеждане. Да се насладим и опитаме изкушаващо вкусни ястия, в които главен герой е негово величество картофът. Иначе има достатъчно поводи за добри срещи, раздумка и веселие. Такива са например Празникът на зелника в Бели Искър и Бобфеста в Радуил. Нещо традиционно, което събира на едно място хора от близо и далеч. По подобие на казанлъшката роза и кюстендилската череша. Може да звучи учудващо, но има дори ден на сливата и троянската сливова ракия. Смолянското село Смилян е най-популярно с вкусния местен сорт фасул, който си има и свой празник. За пръв път е проведен през 2003 г. В Петърч са увековечили зелето, което е изключително разпространено в района, както и динята във великотърновското село Никюп. Има също така празник на царевицата в Кнежа, фестивал на сиренето в Сливница и на лютеницата в с. Джулюница. Картофът също е почетен на много места в страната – Клисура, Чепеларе, лясковското село Добри дял, Трън, с. Чифлик. Всяка есен Поповяне събира приятели на картофа и дзивата. В Самоков също беше направен такъв единичен опит преди няколко години и така нещата приключиха. Едни от организаторите на проявата тогава бяха Общината и Асоциацията на картофопроизводителите. Салонът на Читалището се пукаше буквално по шевовете. Може би ще има повторение някога във времето, вероятно още тази есен.
