Анна Манова
Тази година на 11 май Шишмановската фолклорна група отбеляза своя 35-годишен юбилей. Това са 35 години история, облечена в автентентична носия и „загърната” в тайнството на българската народна песен. Празненството се състоя в Ритуалната зала в Самоков. На сцената се представиха три от певиците – Трендафилка Ангелова, Трендафилка Щупалова и Данка Зашева, макар и в намален състав те успяха да изпълнят няколко фолклорни песни под акомпанимента на акордеон. И да покажат на присъстващите, че макар и вече попрехвърлили 80-те години в тях гори пламъкът на любовта към народното творчество и желанието да се явяват на още сцени. Защото за народната музика няма възраст, тя или живее в изпълнителя или изобщо я няма. 
Шишмановската фолклорна група е единствена по рода си и има интересна история. Пътят й тръгва от село Шишманово, за което днес говорим в минало време, както и за Калково и Горни Пасарел, тъй като на тяхно място се намира язовир „Искър”. Населението, обитаващо тези места, се е славело с богата фолклорна култура, традиции и обичаи. Шишмановската група е създадена от Йордан Дамянов през 1982 година именно с цел да се запази това автентично фолклорно наследство на село Шишманово възможно по-дълго във времето.Прави и летописна книга. По-голямата част от участничките в групата пеят още от най-ранна детска възраст. А първа ръководителка и солист на групата е Велика Миткова. Може би поради носталгията по загубения роден край, по-голяма част от песните, поместени в репертоара им, са тъжни, възпяващи родното място, труда и женската хубост. Селските песни, които изпълняват акапелно са свързани именно с плодородното село, желанието за свобода и любовта. Така се наричат и песните: „Два се млади залибили”, „Стояне, Стояне”, „Ерук на дюкян седеше”, „Янка през гора вървеше”, „Ой, Вело, Вело”, „Димка се в гора родила”.
А когато излизат на сцената шишмановки освен с певческите си данни, правят впечатление и със своите носии. Тази носия е на повече от 70 години и е уникална със своята изработка. Има отношение към детайла, почти всичко в нея е изработено на ръка. Характерно за шишмановската носия е начинът на подреждането на самото облекло, тя е в зелен цвят, много богато везана, с ръчно плетенена дантела, такан колан и престилка. Допълнение към носията са ръчно плетените чорапи с богата орнаментика на цветя и други декоративни фигури. Кърпата на главата е в унисон – тъмно зелена, с нежна плетена дантела на ръка.
Интересен факт е, че историята на Шишмановската група става неразривна част от историята на самоковското читалище „Младост – 2003”, а председателят му Лили Шуманова ги взима под крилото си. Като преди това групата е била част от творческите колективи към читалище – паметник „Отец Паисий – 1895”. „Още като заговорих, че имам желание да направя читалище при мен дойде основателят на Шишмановската група Йордан Дамянов, заедно с тогавашната ръководителка на групата Велика Миткова. Те двамата донесоха летописната книга на Шишмановската група и ме попитаха дали е възможно да минат към това читалище, за да не замира групата. Стана така, че още с регистрацията на читалището аз им се обадих и те дойдоха. Даже на откриването на читалище „Младост – 2003” на единствената снимка, която имам от тогава с освещаването са и групата”, спомня си председателят на читалището Лили Шуманова.
И от тогава близо 15 години развиват съвместна дейност. Шуманова продължава да води летописната им книга и да събира в големи албуми снимки от всяка тяхна изява. За тези години са успели да направят три чествания на групата заедно, а именно 25-годишнина, 30-годишнина и 35-годишнина. Като 25-годишнината минава тържествено на сцената на Военния клуб в града, когато се изявяват над 7-8 различни състави, събрани в един 3-часов концерт. И всичко това съпроводено с мултимедия, разказваща историята на групата.
По спомените на Лили Шуманова в началото групата е наброявала около 12- 13 жени и са имали към тях детски състав, и не на последно място жив оркестър. Но с времето нещата се променят, детският състав спира да съществува, оркестър няма, групата по една или друга причина намалява. Като през последните няколко години остават в основата на Шишмановската група 3-4 жени. Като част от групата са: Велика Миткова, Трендафилка Щупалова, Янка Атанасова, Иванка Анева, Иванка Слатинска, Латинка Трохарова, Генка Тасева, Милка Кочова. Като към тях е имало инструменталисти и съпровод на тарамбука, кавал, акордеон, гъдулка, тъпан.
Носители са на редица призови места от националните фестивали. Влезли са като група за автентичен фолклор сред най-добрите в страната. Шишмановската фолклорна група е дала изключително много за популяризиране на песните от далечни времена и има значим принос към съхранението на културното и историческо наследство на България. Шишмановска фолклорна група е носител на редица престижни награди, участва във всички празници от градски и национален характер и различни фестивали в България. Последно са забелязани от големия народен изпълнител Илия Лухов на едно тяхно участие в село Горни Окол. Той остава много впечатлен от тях и е поискал самостоятелно записване на групата.
В средата на май месец Шишмановската група отбеляза своя бенефис, а оттук насетне песента ще бъде за поддържане на духа. Докато ги има шишмановските баби ще я има и традицията, песните, носиите, а дано се появят и нови наследници, на всичко, което те грижливо са съхранили във времето.
