Шампионката Изабел Крамарска: „Недоумявам как може да уча в Самоков, да се състезавам в самоковски клуб и да нямам право да тренирам в общинска зала”

“Самоков 365”

Разговаряме с една от най-талантливите подрастващи лекоатлети на Самоков. Въпреки че е само на 14 години, тя реди медал след медал, а само преди броени дни стана безспорен шампион в бягането на 60 м. с препятствия. Заедно с успехите си е принудена да тренира в сурови условия, при минусови температури.

Разговаряме с Изабел Крамарска за шампионските мигове, трудностите и постижимите мечти.

В началото на разговора ни бих желал да ни разкажеш как тръгна всичко? Защо избра точно леката атлетика?

През 2012 г. имаше училищно състезание в центъра на града. Спомням си, че беше 450 метра и много ми се участваше. Госпожата ми ме записа и станах първа, като участвах с една година по-големи от мен. Оттогава се запалих по леката атлетика, казах на мама и тя ме заведе в залата.

Коя е любимата ти дисциплина, където се чувстваш най-уверена?

Обичам всички дисциплини. Няма дисциплина, която да не ми харесва. Но определено се чувствам най – добре на скок дължина и с препятствия. Много ми харесва и троен скок, но все още съм малка за него, защото е много тежка дисциплина.

Като състезател на  „Рилски атлет” обираше медалите в почти всички състезания. В последствие ти реши да напуснеш този клуб. Може ли да ни споделиш какво те подтикна към промяната?

Една от причините е личностното отношение на треньора Чифлиджанов към състезателите. Не съм единствената напуснала отбора. Освен това няма необходимите условия за професионална подготовка в спорта – тренировъчни лагери, възстановяване, специалист в скоковете и препятствията, и група състезатели от висока класа. Продължавам да взимам медали пак за Самоков, само че с по-голяма стойност.

Може ли да направиш една съпоставка между условията за трениране преди, като състезател на „Спортико” и настоящия ти клуб  „Димитър Вучков – Вучето”?

В момента тренирам с елита на леката атлетика, а треньорката ми е специалист във всички видове скокове. Уча си в Самоков и много от тренировките ми се провеждат тук. В залата не ми позволяват да влизам, затова тренирам навън в снега. Редя си самоделно направени препятствия от дърво.

Вярно ли е, че ти е забранено да тренираш в самоковската зала на „Рилски атлет” и защо?

Да, забранено  ми е. Недоумявам защо е така, след като уча в Самоков, живея тук и тренирам за самоковски клуб! Може би този въпрос трябва да бъде оправен към кмета на общината, защото залата не е частна, а общинска.

Имаш ли конфликт с бившите ти треньори в Самоков?

Нямам конфликт, а секретаря дори не го познавам.

Съществува ли вариант казусът със залата да бъде решен, според теб?

Съгласно законите, че уча и живея в Самоков, че тренирам за самоковски клуб и залата е общинска, не виждам проблем.

Проблемът с  липса на подходящо място за тренировки оказва ли влияние на формата ти?

Определено оказва влияние. Зимата тренирам навън на снега, на студа, на всички лоши климатични условия. Налага ми се да пътувам за София, за да мога да направя поне една качествена тренировка в зала, което трудно съчетавам с училището.

Кое е най-паметното състезание за теб и такова, за което не искаш да си спомняш?

Може би миналата година, когато направих национален рекорд на шестобой, защото се подготвях напълно сама – без треньор, нито условия за тренировки. А такова, което не искам да си спомням- нямам. Все пак човек се учи от грешките си и е съвсем нормално да има състезания, на които не си показал всичко, на което си способен.

Имаш ли идол в леката атлетика и кой е той?

Не е само един. Имам много идоли и не мога да преценя, кой харесвам най – много. От българските атлети се възхищавам на Ивет Лалова и Мирела Демирева. Те са уникални спортистки и най-важното добри хора. От другите държави – Тайсън Гей, ние с него дори си поддържаме контакт. Има и още много.

Преди броени дни спечели два медала на скок на дължина и на 60 м. Успяваш ли да разбиваш своя потенциал в новия самоковски  клуб „Димитър Вучков – Вучето”?

Смятам, че резултатите говорят сами по себе си. Направих си личен рекорд и на двете дисциплини. Много добре се разбираме с новата ми треньорка и мисля, че нещата ще се развият добре и занапред. Тук е моментът да изкажа големите си благодарности към легендата на леката атлетика Георги Димитров, който ме насочи към този отбор и треньор.

Разкажи ни малко повече за клуба и какви са твоите амбиции в бъдещ план. В коя възрастова група се състезаваш в момента?

Сега съм във възрастова група за момичета под 16 години. Разбирам се много добре със съотборниците ми, аз съм най-малката сред тях. Още не съм разкрила целия си потенциал, надявам се да нямам контузии, да печеля още медали от големи първенства и някой ден да чуя химна на България. Това е мечтата на всеки спортист.

Какво предстои за теб през 2019  като състезания?

На 16 февруари ми предстои последното Републиканско състезание за сезона. След това започва подготовката ми за летния сезон. Ако покрия норматив през септември ще участвам на Европейските детски атлетически игри в Чехия.

Какво искаш да кажеш на нашите читатели и своите фенове?

Да бъдат здрави и да следват мечтите си, защото те са постижими!