Самоков
Читалището е светлинката в живота на хората
Един разказ за прозата на живота. Живот, в който поезията влиза само по време на празничен повод и после сяда като зрител, за да гледа ежедневната борба с проблемите
„Не се гаси туй, що не гасне!“.Така пише Вазов в своето безсмъртно стихотворение. Много често използваме това изречение, когато става дума за усилия, чиито плод хората са готови да берат, независимо от трудностите по пътя си.
Преди известно време Народно читалище „Христо Ботев“ отпразнува своя 85-годишен юбилей. Това, де факто, е поводът да посетим институцията след празничния концерт, след еуфорията и удовлетворението от добре свършената работа. Тогава, когато проблеми отново застават на дневен ред, всеки от тях с лицето си. Всеки ден е посветен на някаква малка битка – след Деня на Ботев, сега се подготвя театрална постановка „Майстори“ от Рачо Стоянов. И после нека някой каже, че в читалищата няма живот!
Отиваме в Говедарци в четвъртък следобяд. Посреща ни секретарят на читалището Спаска Костова. Сядаме и разговорът протича ествествено, без никакви притеснения. Малко след това към нас се присъединяват председателят Мария Янакиева и библиотекарят Ася Даргова.
Спаска е секретар от 1994 година – вече 19 години. Като всяко начало и нейното е трудно – положението никак не е розово в първите години на Прехода. Въпреки годините, времето минава като миг. „В началото ни беше много по-трудно. Тогава изобщо нямахме никакви субсидии, както е сега. До края на 1997 година бяхме на подчинение към кметствата – оттам получавахме заплатите си и ако евентуално нещо ни заделят. След това се отделихме като юридически лица с настоятелства и председатели“. До 2005 година, разказва тя, положението е било притеснително заради ниската стойност на субсидиите. Почти всичко е отивало за заплати и за отопление.
Читалището е светлината в живота на хората, особено в селата. „Читалището е единственият културен институт тук, казва тя. Целта на нашето читалище е да запазим светлика на познанието, на културата и на нашата идентичност, фолклора, обичаите. Стремим се да показваме това и на младото поколение“.
Както добре знаем, младите хора са в основата на всяка надежда и не можем да отминем въпроса за тяхната активност. През последните години на криза и демографски срив, градове и села масово обезлюдяват, което само по себе си увлича всичко останало. Най-потърпевша в този случай остава културата. Младите хора бягат, всеки, воден от различни мотиви и мисията да правиш култура остава да виси на косъма на невъзможното. „Радващото при нас е, че има много млади хора, които все повече се включват в живота на читалището. Ние сме едно сплотено семейство, имаме много групи към него. На тържеството не успяхме да покажем театралната група. Младите идват сами“. Важно е да вкараме уточнението, че трудът им не се заплаща, абсолютно всичко е на доброволни начала. Плаща се само на ръководителите. Когато се ходи някъде на фестивал, се поемат единствено транспортните разходи.
За театъра, съставите и огромните усилия
Театърът е най-старото сценично изкуство. Репетициите около представлението вече текат, а нетърпението около постановката е огромно. През годните са поставяни на сцена заглавия като „Гераците“, „Вражалец“, „Женско царство“ и др. След като се виждат налице резултатите от труда, човек не може да не изпита удовлетворение. „Малко труднично върви, но смятам, че ще направим постановката до юли месец. Трудно е не само заради парите, но и затова, защото ние го правим съвсем на самодейни начала. С всичко е така, дори с декорите. Някои от артистите работят на смени, а главният герой започна работа в София и можем да репетираме само събота и неделя“.
Читалището в Говедарци е изключително богато със своите състави – танцови и певчески, които донасят награди от фестивали в цялата страна. На тържеството по повод годишнината, сцената се оказа тясна да събере певческите групи. Толкова много глас и уникалност се беше събрала на едно място.
Усилия се полагат от всички, ангажирани в читалището – дали ще бъдат ръководителите на групите или участниците в тях – това няма значение, защото те са запретнали ръкави в работа за успешното си представяне.
Проблемите пред тях
Основният проблем е отоплението. Ася, Спаска и Мария са категорични, че планинските региони не бива да се приравняват с останалите – например пловдивско или петричко, където зимата не е така продължителна и студена, както е при нас, а размерът на субсидията е еднакъв. Сградата, в която се помещават читалището и библиотеката е много голяма. Тя се руши и е в много лошо състояние. Не е ремонтирана от доста време, защото парите никога не достигат. Покривът тече и оттам идват всички беди – нито стените могат да се освежат, защото пада мазилката, нито пък да се мисли за нещо друго. Да не говорим, че част от водата пада директно върху книгите, което унищожава изключително ценния фонд на библиотеката. Говедарци се гордее със своята библиотеката, в която има над 15 000 книги. В нея има литература от всички области на знанието, разказва Ася Джоргова. Предишната библиотекарка е работила там 40 години. Ася разказва, че проблемът с отоплението пряко ги засяга, защото заради студа читателите не се чувстват никак комфортно. С толкова много книги, библиотеката в Говедарци е най-голямата в сравнение с библиотеките в останалите села. „Стараем се да сме в помощ на учениците, винаги когато има някакви инициативи. Правим съвместно някои неща, но има още какво да се желае“. Тази година са правили многократно чествания за емблематичните дни в нашата история – за 19-ти февруари, 3-ти март, 2-ри юни, направили са Маратон на четенето, викторини.
Преди няколко години съвместно с Общината са кандидатствали по програма, но не са ги одобрили. Сега пак са кандидатствали по фонд „Козлодуй“ – най-мащабната програма за енергийна ефективност в България отново завършило с неуспех.
Дон Кихот и вятърните мелници
„Животът без надежди и илюзии е лишен от смисъл”. Колко истина се крие в тези думи на Дон Кихот. Колко много са търсачите на щастие днес? Безброй са хората, посветили живота си на някаква идея. И тя става всичко за тях, става смисъл на битието им, изпълва със съдържание дните и подхранва с живителни импулси тяхното съществуване. Борбата с вятърно мелници в този случай е израз на човечност и сила.
В този ред на мисли култура без достатъчно пари се прави трудно. Но не невъзможно. „Все още има хора, които желаят да се заминават с това, но не е ясно докога ще го правят. Съвсем на друго място се измести ценностната система“.
Когато човек постоянно се сблъсква с абсурди от различен калибър, достига до един предел, в който му идва да зареже всичко. Защо обаче при Спаска това не се случва, тя обяснява много просто: „Може би прекалено много обичам тая работа, затова се опитвам да се справям“. Пред тях сега стоят и още два проекта – създаване на етнографска сбирка и издаването на книга за бита и културата на най-голямото село в самоковска община.