Зоя Станкова
Реформаторът Митхад паша твърди, че „не е срещал по-интелигентен народ никъде другаде в своя вилает“, което предполага, че доста назад във времето се е развивала читалищната дейност при нас. Ако съдим по описанието на Йосиф Брaдати за „разтурената от турците къща, съградена за четене“, датирано към 1852-1853 година, което не е официално прието, то нашето Читалище може да претендира за най-старото в България.
Народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856”, град Свищов е най-старото в България. Всъщност Читалище-паметник „Отец Паисий-1859” е създадено преди 1856 година, но официалните му документи за регистрация с печат, съхранени в Националната библиотека са от 1859 година, която се приема и като година на неговото създаване.
И да се замислим как една от основите на живота на хората, наред с всичко останало са били именно читалищата. Те са били потребност, душевност, изразителност, всичко, от което е имал нужда обикновеният човек, отвъд материалните граници, независимо дали желае да е на сцената или в публиката. Поддържали са българското, поддържали са духа на хората, реализирали са идеите им, давали са гласност и образност на творческите им състояния и настроения.
Аслед това постепенно, през погледа на следващите поколения, центърът се е измествал към радио, телевизия, телефони, компютри и така до днес, когато робуваме на техниката и потребностите, а не на ценностите.
В днешно време, технологиите са превзели хората и са ни подчинили на себе си. В известна степен е жалка картинка да робуваш на кабели, платки, пластмаса и всякакви подобни, въпреки че всички го правим. Необходимост. Улеснение. По-бърза комуникация. Всичко добре, но не мисля, че е по-качествена. Всичко това ограбва индивида, общуването между хората и неговата продуктивност извън онлайн „живота”. Общо взето съществуването ни днес, в 21 век можем да определим като живот в кутия.
Ако обърнем глава назад и срещнем очите на миналото, то ще видим, че те не са сиви и едноцветни, както днешният ден, а преливат в дъга.
Читалищата например, институции които могат да обогатят вътрешния свят на индивида, не са популярно място за мнозина от по-младите поколения днес. Сега си имаме фейсбук. В интернет има всичко и то на готово, не се налага да полагаш усилия или да бъдеш „съпричастен”, всичко е на един клик разстояние.Днес всичко документираме във фейсбук, може би съвременната летописна книга на човечеството… Но как ще се „срещнеш” с миналото, ще припознаеш историята, ще бъдеш запленен от изкуството, ще обикнеш сцената, ще оцениш по достойнство българското, ако няма институции като читалищата – фейсбукът на старото време. Мястото, където не се робува на технологиите, а на човешките идеали, таланти, идеи и цели, и което е на едно сърце разстояние!
