Мария Галчева
Голямата чешма тази седмица се превърна в разделител № 1 на кроткото и по принцип невъзмутимо самоковско общество. Причината не е някакъв апокалипсис, а нейното временно трансформиране в Къща на водата. Социалните мрежи буквално завряха от коментари, които образно казано могат да извървят изречението от „Осанна” до „Разпни го”. Така е, някак си, не съм озадачена изобщо.
Интересното в случая е как веднага скочихме в защита на символа на града си – това беше първата реакция. Значи, надежда за самоковци все още има. Намерили сме обединителна цел – в случая си браним чешмата. Няма нищо лошо в подобна реакция, казвам го съвсем отговорно, гледайки обаче извън конкретиката. Това ми посочва, че всеки един опит за нещо без значение какво, би бил последван от яростна съпротива срещу правдоподобието и автентичния вид на даден исторически паметник или сграда, които са неизменна, азбучна част от Самоков. И ние сме готови, макар и виртуално, да застанем в защита. Така е редно да бъде, иначе заключението няма да е любезно прието от никой, който се нарича самоковец.
Разбира се, трябва да обърнем поглед и към другата теза – все пак това е творчески акт, който на първо място и някак задължително погледнато е субективен. В самата идея, в символиката няма нищо лошо – водата означава живот. Временната визия малко или много раздвижва погледа и прави града ни по-артистичен. Все пак в разгара на седмицата на международния симпозиум по живопис и скулптура сме, а на всичкото отгоре сме и негови домакини. Ще взема само едно изречение от многото коментари на стената на страницата ни в социалната мрежа facebook – „Изкуството трябва да провокира”. И в случая го прави много успешно.
Не можем да застанем настрани и да не признаем, че определено това е топ събитието на седмицата. Дали ни харесва или не? Въпрос е на възприятие, едно обаче ни гарантира Къщата на водата на Христо Гелов – за нея дълго ще се споменава в градската ни интерпретационна, причинно-следствена, обяснително-пояснителна и генно модифицирана система.
Физиономията на града ни е подобна на нещо средно между гняв и удивление към момента. Все едно, че някой светец е попрекалил с дълго чакано чудо, предхождано от дълги намеци и проекти. Но каквото и да си говорим – общественото мнение е показателно в разделението си. И може би всякаква друга реакция би била невъзможна, нечакана и непредвидима.
