„Самоков 365“
Едва ли има човек, който е посетил храм „Покров Богородичен“ в Самоков и да не е остана впечатлен от атмосферата, архитектурата, иконописите и градината на църквата. Храмът, познат сред местните като Бабите, има дълголетна история, а днес чества храмовия си празник.
През 1772 г. баба Фота основава в Самоков женски метох, посветен на празника “Покров на Св. Богородица”. До смъртта си през 1844 г. тя била игуменка на манастира под монашеското име Теоктиста.
Постепенно метохът се разраснал, построена била църквата и жилищни сгради. Към средата на 19 в. в метоха имало около сто монахини и послушник . Уставът на манастира бил строг, създаден по образец на устава на Рилския манастир. В средата на 19 в. монахините открили килийно училище за девойки, в което ги обучавали на четмо, писмо, смятане, гръцки, вероучение и пеене, а също и на тъкане, шиене и везане.
Монахините се препитавали с тъкане на аба. Прочутата бяла аба, която произвеждали, била отличена с грамоти на изложенията в Пловдив през 1892 г., Лиеж (Франция) през 1905 г., в Лондон – през 1907. През 1871 г. Васил Левски основал в метоха първия женски революционен комитет начело със сестра Евдокия. Монахините и до днес пазят скривалището, в което се укривал Дякона.
Църквата на метоха била построена през 1837-1839 г. Строежът се забавил поради чумната епидемия. Олтарът с три ниши е рядкост. Заради сложността на градежа, това си позволявали само най-добрите майстори през Възраждането. Предполага се, че тук са работили първенецът Димитър Сергьов, както и художникът Захари Зограф.
На уникалния стенопис “Крилатата Богородица Покровителница” той изобразил легендата за спасяването на града – когато турската армия наближава Самоков, Богородица спуснала гъста мъгла над града и го скрила от очите им.Стенописът бил изработен през 1839 г., когато зографът прекарал три месеца в родния си град. Дърворезбованият и позлатен иконостас бил дело на Христо Димитров, а иконите нарисувал Димитър Зограф.
