Имало едно време една страна.
В нея имало много хора, които отдавали живота си на каузи, свързани с нея. За тях тя била икона на свещен олтар. Хората започнали да ги наричат будители. Но времената се променяли … хората също. Будителите били изместени от псевдоидоли, които са поставили на същата тази страна табелка – „Окупация“ и никой никого не чува от близо 138 дни.
Ако някога тези мъже са давали живота си заради чист и неподправен идеализъм, то съвременните мъже имат други приоритети, далеч по-комерсиални.
Колко парче България е останала в сърцето ни?
Замисляли ли сте се…, когато говорим за будител, днес все едно възприемаме будала. Оттук, от страната ни, от града ни тръгва всяка просветителска мисъл и е насочена огледално пак в тях. Тези няколко неща – родолюбие, всеотдайност и искреност към сънародниците ти, това те прави истински.
Денят на будителите за нас би трябвало да е червена светлина за пътя, по който сме поели – или през терминалите на летището, или през пълното отчаяние и отричане.
Искам да кажа честит празник на всички нас, които чувстваме 1 ноември по-специален и семантично натоварен. Не всичко е пари и власт – може да звучи като най-голямото клише на света, но е така. Защото те не могат да заменят в теб чувството за общност , а за съжаление са като лъскави играчки, които могат да те разболеят от тщеславие и вулгарност.
Искам да съм будна, искам да съм жива и да продължавам да съм отдадена на каузи – кауза като Самоков например, която заслужава много и дава смисъл на битуването ми, тук и днес.
