Анна Манова
В местността Карагьол, след 24-годишно прекъсване, отново се състояха Чакъровите празници. Традицията се завърна и вече втора година поляната оживява от глъчка, мъже и жени облечени в носии и мирис на вкусотийки. Една приятна смесица от българщина – нещо, което трябва да уважаваме и поддържаме в себе си.
Мястото на събитието не е избрано случайно. Карагьол се превръща в укрепена и непристъпна крепост, скривалище на хайдути и харамии, които са бранили селяните от произволите на турските бейове, собственици на многобройни мадани край реките. И до днес са пресни спомените за подвизите на Чакъра, за нравствения лик на тоя хайдутин, за неговата строгост и великодушие както и смайваща храброст.
Десетки самоковци и гости на града се забавляваха с възстановките на живота и делото на „самоковския барон” – Чакър войвода. Специално за събитието гости бяха и част от ансамбъл “100-те гайди”, които разтуптяха сърцата на присъстващите. Възстановяването на традицията на Чакъровите празници се дължи на Клуба на любителите на историческото оръжие, чийто патрон е именно смелият войвода. Други гостуващи клубове имаше от Стара Загора, София, Шумен, Търговище, Плевен, Видин.
И макар че за Чакъровата чета е писано не малко, нека отбележим най-значимите битки. Именно тук в местността Карагьол станало и първото й кърваво кръщение при срещата с около 50 отбрани башибозуци, предвождани главореза Мутиш ага. Края тук намерила и разбойническата банда на Ибрям Лека. Един от най-големите успехи на Чакър войвода бил разгромът на рота редовен аскер през 1855 година, изпратен от софийския валия, което дало повод на султан Абдул да нарече Чакъра„самоковския барон“.
Едно след друго разни събития подклаждали бунта в гърдите на Христо Проданов и решили съдбата му. Силният и непокорен самоковец, непримирим с робската си съдба, напуснал родното огнище, станал хайдутин и повел вярна дружина.
По решение на учредителите на клуба, заради заслугите по опазването на историята на града и съхраняването на неговите традиции, момчетата удостоиха кмета Владимир Георгиев с титлата “пръв почетен член” на клуба. Кметът, от своя страна, изрази благодарност към тях за “възкръсването” на тази хубава традиция и си пожела следващата година поляната да не може да събере гостите на празненствата.
Водещи на събитието, облечени в носии и вписващи се изцяло в обстановката, бяха Христиана Видинова и Мариян Гребенчарски. Те припомниха на гостите, уважили празника, паметни моменти от историческото ни минало и части от житейските подвизи на славния войвода. Паралелно с това бяха представени традиционни български ястия, на огъня къкреха четири казана с курбан, а до тях се печеше прасе.
Над 70 души участваха във възстановката. Христо Ярловски също се включи с разказ за паметните моменти от живота на самоковския герой. Курбанът беше осветен от отец Михайл и беше раздаден за здраве. Надпяванията и народните борби отново бяха гвоздеят в сценария и съвсем очаквано събраха най-много публика. Победител в тях излезе Юли Магаев.
Организатори и присъстващи се разделиха с надеждата догодина поляната да се окаже тясна за всички желаещи да бъдат гости или участници в събитието.
