Местен бизнес

ЦПО „Чудотворец” на 20 години

Анелия Балабанова

ivana yarlovskaПрисъединяването на България към голямото европейско семейство роди редица феномени. Осигурените средства по редица програми и проекти дадоха мощен тласък в дейността на Центровете за професионално обучение. Родиха се много такива „новоизлюпени” организации извън съществуващите до момента. Появата на част от тях е по една чисто прозаична причина -техните създатели решиха, че така могат да изкарат лесно пари. В последствие се оказа, че очакванията им се разминават с действителността. Кои са останалите митове, които бяха развенчани? Попитахме Ивана Ярловска – управител на ЦПО „Чудотворец”. Те имат 20-годишен опит в управлението и реализацията на проекти, свързани с повишаване на професионалната квалификация. „Никога не съм спирала да работя” – споделя Ив. Ярловска.

Още в зората на демокрацията, през 90-те години, започват да черпят идеи и трупат ценен опит. Учат се от най-добрите в тази област, а скоро след това идват и резултатите. Сключват договори с редица големи инвеститорски фирми за обучение на техните работници и служители. Важно е да се отбележи, че участието в обявените от възложителите тръжни процедури става след изпратена писмена покана. Няма как сред участниците да има някакви случайни имена. Всички са извоювали позициите си, благодарение на дългогодишния труд. Това е най-добрата гаранция за  изпълнение на услугата. Първата по-мащабна инициатива на ЦПО „Чудотворец” е по програма ФАР през 2002 г., когато преквалифицират съкратени от стоманодобивната и минна промишленост работници и служители по линия на Smaep. Така попадат в книгата на ФАР като 10-те най-добри изпълнени проекти. Малко след това, през 2005 г. идва и  заслуженото признание „Работодател на годината” от Министерство на труда и социалната политика.

20 години са доста време и на този фон възниква логичният въпрос какво се е променило през целия този период, най-вече по отношение на професионалното обучение. „Да, и то много” – категорична е Ив. Ярловска. По думите й до 2007  година масово курсовете са били за безработни и това е имало голямо значение за тяхната социализация.  По този начин част от мъжете и жените, останали без препитание, са успявали да си намерят работа веднага след обучението, на първичен пазар. Всички обучени не могат веднага да започнат работа поради икономическите възможности в държавата, но останалите обучени придобили нова професия и умения  се реализират в последствие.   За съжаление през последната година професионалната квалификация се подценява от държавата.  Хората питат, интересуват се, но отговорът  е, че безработните непрекъснато преминават от курс в курс и няма никаква реална полза от  курсове за обучение. Европейското мислене е точно в обратната посока – “учене през целия живот”  и усъвършенстване на професионалната компетентност. Условията на пазарна икономика и динамично променящ се пазар на труда в нашата страна, налагат приспособяване на трудещите се към новите технологии, новите машини и апарати.  Работната сила непрекъснато се адаптира и усъвършенства своята квалификация. Професионалното образование и обучение е необходимо за всеки гражданин, особено към тези изгубили работата си и стремящи се към придобиване на нови знания, умения и професионална реализация.

Кои са предпочитаните днес професии? Най-общо казано това са направленията, в които се внедряват нови машини и технологии, например пътното строителство. Има интерес от желаещи да работят като кранисти и  мотокаристи. „В момента сме две фирми в областта, регистрирани като центрове за професионално обучение, които организираме такива курсове” към ГД “ИДТН”  – пояснява ръководителката. Тяхната продължителност е между два и три месеца в зависимост от програмата. „За мен това е даже дълго обучение”  – коментира Ив. Ярловска и разказва, че в други държави като Холандия и Германия подобни курсове траят около 10-20  дни.

Болна тема си остава младежката безработица. В момента тече онлайн проучване сред работодателите. То има за цел да провери техните нагласи – дали са склонни и могат ли да наемат реално млади хора на работа за периода 2014-2020 г. Стъпка в насока стимулиране на заетостта сред тази група хора са и опитите за обвързване на училището с бизнеса, както е било в миналото. По този начин се придобиват трудови навици. В малкия град обаче нещата се случват трудно. Това е и една от причините ЦПО „Чудотворец” да има свои офиси в редица други градове. „Най-големите ни договори са в София и Златица” – обяснява Ив. Ярловска. Надежда винаги има. Тя е свързана с промени в законодателството, актуализиране на учебните планове и други подобни неща. По този начин ще се пресеят и качествените учебни центрове. Управителката на ЦПО „Чудотворец” и голяма част от колегите й не крият своите очаквания за положително развитие по всички тези въпроси.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close