Анна Манова
„Добре дошли в градина на Танер Мерт”, с тези думи режисьорът и литературен критик Любомир Малинов поздрави присъстващите на третата изложба на художника Танер Мерт.
Едва ли може да бъде казано по-точно. Гостите на изложбата, която бе открита на 18 април в Общинска библиотека, имаха реалната възможност да си подарят истинска наслада на сетивата. И то няколко дни преди Цветница. Сякаш се разхождаш из цветна градина с единственото желание да си откъснеш рози, гербери, лалета, орхидеи, лилии, иглики, слънчоглед. Но посегнеш ли разбираш, че не са истински… и ги „береш” с очи. Изложба, с усещане за нежна пролет и красота.
Картините на Танер Мерт са много различни – заради техниката, но и заради творческия подход и поглед. Те представляват едно своеобразно движение на фантазията и въображението, които трудно биха се ръководили от някакво логично обяснение. Това са неговите лични впечатления, събрани върху бялото платно. И тук художникът не изневери на себе си и специфичната техника на работа – рисуване чрез маслени бои, нанасяни на множество отделни пластове с художническа шпакла. Избраната от автора техника придава специфичен и силно изразен релеф на творбите и впечатлява със своя колорит. И ги прави да изглеждат като истински. Интересното в творчеството на Мерт е, че картините му носят своя собствена индивидуалност, която впечатлява и няма как да бъде объркана. И ако в предишните му две изложби цветята се прокрадваха за малко и изчезваха между останалите творения, то в настоящата те са акцент. Защото самият Танер истински се вълнува от тях, обича ги, съзерцава ги, „прибира” ги в съзнанието си и след това умело ги пресъздава върху платното.
„Какви са цветята в градините на Танер? Различни, но най-много са розите. Любимо цвете, възпявано на Изток и на Запад. Често дръзко и предизвикателно ярки, но и изискани в пъстър заслепяващ букет, или кротко сами в багри, които впечатляват с изтънчения си колорит. При това без да се повтарят в нито една картина. Не се и съмнявам колко е трудно за един художник да намери този свои неоспорим начин, всички които гледат неговите картини да познаят, че това са неговите цветя, с неговия творчески почерк, без да го сбъркат с платната на стотици други художници, където цъфтят други цветя. Ако прокарате леко ръка по някоя от картините на Танер ще усетите една странна грапавост. Неговият работен инструмент не е четката, а е шпаклата. Техника, която изисква много голямо търпение, концентрация и майсторство, което очевидно с годините Танер натрупва. Танер притежава много силен усет за цветната багра, но знае и секрета, чрез който може да я постигне върху платното на картината”, сподели личните си впечатления Любомир Малинов.
Афинитетът на Танер към цветята се усеща, дори самият автор да не го признава гласно. В аранжирането на изложбата и представянето й пред аудиторията, се бе погрижила неговата близка позната Аглика Крушовенска. Тя също побърза да разкрие, че Танер често купува цветя, обича да подарява и дори гледа малка цветна градина, която по всяка вероятност е пренесъл върху картините си.
Сред богатото разнообразие от цветя бяха подредени и няколко други платна. Едно от тях, по думите на Малинов, е най-впечатляващо.
„Отделно на статив е поставено едно от най-интересните неща в изложбата. Най-силното произведение. Сюжет, достатъчно ясен и прост на пръв поглед – планини, небе, две фигури на коне, планинска тучна трева. В картината всички е реално и нереално – майсторска стилизация. Странно, тревожно небе с жълти хоризонтални проблясъци, контрастират на сочната зеленина, в която са потънали копитата на конете. Топлото кафяво на техните тела силно се откроява на студения фон на планинските триъгълници. Всеки може да даде име на тази картина и ще бъде точен”, каза естетът и ценител Малинов.
Освен този горски пейзаж се мяркаха лимони, гъбки, пеперуди. Силно впечатление направи и едно недовършено платно, представляващо букет от рози. Както подчерта самият автор, целта му е да се усети творческия процес, колко всеобхватен и трудоемък е, как до последно дори той самият се изненадва от резултатите. И обеща на следващата си изложба да демонстрира нагледно техниката си със шпаклата. Танер Мерт не е от многословните творци, той оставя творчеството му да говори повече за него. Той благодари на всички, които го уважиха, а присъстващите побързаха да го поздравят за подареното преживяване.
Всеки, който иска да се разходи из градината на Танер Мерт или да си закупи картина може да го направи до края на май в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски”.
