Анелия Балабанова
Днес ви срещаме с едно слънчево момиче – Цветелина Струменова, с желанието да ни разкаже за своята сбъдната мечта – фризьорството и урокът, който е научила. Урок, появил се внезапно в живота й и съпътстван от достатъчно житейски мъдрости и поуки. Научава ги по трудния начин – след претърпяно заболяване, но ги помни и до днес. Нещо повече – има желанието те да достигнат като послание до повече хора. Някъде там, между болката и красотата е пресечната точка, в която Цвети намира желание за живот, воля да продължи и сбъдне мечтата си. Няма по-трудно нещо от това да се изправиш когато едва намираш сили да си поемеш дъх, но това показва колко силен може да бъде човешкият дух.
Привет, Цвети. Потърсихме те, за да ни разкажеш за живота и заниманията на едно младо момиче, което в никакъв случай не се вписва в общоприетите стереотипи. Какво се крие зад лъчезарната ти усмивка?
Здравейте. Аз съм Цвети от Самоков. Реших да разкажа за моето хоби – фризьорството и за мечтите, които не спирах да жадувам, дори в най-трудните моменти. Разказвам това, за да мотивирам младите хора като мен да не спират да вярват, да имат надежда и упование, защото след всеки дъжд, изгрява слънце. Когато болката и чувството на безсилие те завладеят, надеждата е начинът да продължиш напред. Аз от опит мога да кажа това. Най-важното е мечтите ти да те държат жив. За сърцето, което иска нещо истински, няма нищо невъзможно.
В кой момент се появиха стремежът към красота и чувството, че може да направиш чудеса с косите на хората?
Обичам изкуството, влюбена съм в него, харесвам всичките му възхитителни форми – музика, изобразително изкуство, кино. Aз от доста малка се вълнувам от модните тенденции при прическите и постоянно се упражнявах на косите на моята майка и на приятелките ми. След като завърших гимназия обаче реших да се запиша на курс по фризьорство и да ме учат едни от най-добрите коафьори в България. По време на курсовете бях се отдала на постоянно четене и практикуване, беше наистина изморително ходенето всеки ден до София, но на мен ми доставяше голямо удоволствие, защото научавах всеки ден много нови неща. След 4 месеца взех диплома за фризьор и започнах да работя в салон в София.
Твоята мечта не те е напускала и за миг, дори и в най-трудните моменти. Какво ти даваше сила и те държеше на повърхността когато здравословно не се чувстваше добре?
Да, аз скоро се разболях сърдечно и имах доста дълъг и труден период в болница, мога да кажа, че живея втория си живот и нямам право да се откажа, нямам право да се предам. Въпреки най-тежките моменти, не спирах и за миг да вярвам, че отново ще стана от болничното легло, ще изляза от там и ще продължа да правя хората красиви и щастливи, защото фризьорството е не само хоби за мен, ами една сбъдната мечта, която беше на пауза в онзи етап. Беше наистина тежко, но ми се наложи да бъда много силна и тогава ме спасиха положителната ми настройка и моите мечти. Нашите мечти са израз на стремежа ни към свобода. Те са израз на вътрешното ни ”аз”. Да не спираме да мечтаем, значи да израстваме духовно. Каквито и да са мечтите ни, те не могат да се поставят в рамка, те са порив на душата. Що за сърце ще е, сърцето което не мечтае? Мислех си колко ще бъда удовлетворена от това да виждам отново усмивките на клиентите ми, когато се видят в огледалото. Най-голямото възнаграждение за мен не са парите, а това човекът, който ми се е доверил да се хареса, да ме похвали и за някой прекрасен повод да се върне отново. Дори миналото лято правих прическа на една булка за сватбата и когато в лоши моменти в болницата ми ставаше тежко, си спомнях за нейното щастие и радост, които се прокрадваха в очите и онзи ден, когато вече бяхме готови с прическата и – това ме държеше много. Тези моменти ме научиха на много неща. Преодолях най-големите си страхове и се научих на ТЪРПЕНИЕ, което дотогава не знаех какво значи. Вече знам че – човек без търпение е като дърво без корени. Аз тогава наистина имах всичко, просто не всичко наведнъж. И някои сега ще си кажат – не си била здрава, но аз знаех че ще оздравея и позитивните мисли, надеждата и силите ми не ме напускаха. Знам, че след лошото, винаги идва добро, само трябва да потърпим. Човек трябва да вярва много и така ще започнат да ти се случват неща, надхвърлящи и най-невероятните ни очаквания и желания, както стана при мен. Вярвах силно, че отново животът ми ще бъде както преди. Тук искам да благодаря на най-близки ми хора, приятелите ми и на моята прекрасна лекарка д-р Чилингирова, които непрестанно бяха до мен!
Какъв е днес животът ти и какво се промени?
Не само животът ми, а и аз самата много се промених като човек, вече не съм толкова своенравна, не правя онези големи планове за живота си, защото разбрах, че дори утрешният ден не зависи от мен. Повярвах в чудесата, защото всичко случило се с мен беше едно чудо и чудото продължава да се случва. Всякo премеждие в живота ни е също и ситуация, която ни дава възможност да променим начина си на мислене. В момента съм благодарна на това, което имам, правят ме щастлива малките неща. Оставам си много мотивирана и целеустремена, пълна с нови идеи. В момента мога да кажа, че фризьорството е моя цел, която не съм спряла да преследвам и имам намерение, когато се възстановя напълно да направя мой фризьорски салон, но и ще продължавам да правя прически и по домовете.
Защо реши да ходиш по домовете на хората, за да правиш прически?
Истината е, че исках сама малко по малко да изградя нещо свое и затова първоначално вложих парите си от абитуриентския ми бал в курсовете и след това реших да започна да правя прически по домовете, защото моите родители са ми дали страшно много досега и исках да ги направя горди и щастливи един ден с това, че сама съм постигнала своята цел, въпреки, че те имаха голям ентусиазъм да ми помогнат и за салона. Така се зароди идеята да ходя по домовете на моите клиенти и да правя прически за специални поводи и да ги подстригвам.
Ако трябва да се определиш с няколко думи, кои ще бъдат те?
Бих се определила като търпелива, амбициозна и забавна.
Какво е за теб Самоков и защо реши да останеш тук?
Моят роден град означава много за мен. Тук съм изживяла най-хубавите си години, детството ми е минало тук, имам толкова хубави спомени, тук се чувствам най-спокойна, Самоков е моят дом. Говоря с лека носталгия за този град, защото мисля да продължа висшето си образование в София в Лесотехническия университет, където бях започнала, но прекъснах и също така все още не съм решила къде да направя фризьорския си салон – в Самоков или в София. Със сигурност обаче, където и да живея, често ще се връщам в моя любим роден град Самоков.
