Анелия Балабанова
Цветан Сичанов е добре познато за самоковци име. Бивш народен представител, кандидат за кмет на няколко избори, човек на реда и сигурността, днес той предпочита да следи нещата от дистанция и както сам споделя по-скоро за своя собствена консумация.
По-различно ли изглежда самоковската действителност извън прожекторите, близо една година след последния местен вот? Кое надделява – спомените от миналото или мисълта за утрешния ден и стремежът родният град да стане едно по-добро място за живеене.
Отговорите ще прочетете в следващите редове.
Цветан Сичанов е от хората, които винаги има какво да кажат и не се страхуват да заявят позицията си. Независимо от последствията. В крайна сметка дори един сблъсък между очаквания и резултати може да се окаже отрезвителен в една или друга степен. Там, извън прожекторите, общественото внимание и извън сянката на политиката, възприятията и ситуациите придобиват други измерения, по-близки до общочовешките. Вижте един откровен разговор от първо лице.
Г-н Сичанов, почти една година минава от проведените местни избори. Като страничен поглед – променило ли се е нещо и в каква насока?
Една година бързо се изниза, ще минат още три. Пак ще дойде време за предизборни изяви, отново ще има кандидати и сблъсък на различни идеи, но съм доста песимистично настроен. Не за друго, а защото в града хората са твърде неактивни по отношение на всякакви мероприятия. Оставили са се на гребена на вълната – ден да мине, друг да дойде. Самият аз в последната една година определено съм далече от политиката. От ежедневните си контакти разбирам за някои неща, но не съм в активна позиция. Виждам, че има някакво раздвижване в града, но и от хора чувам, че има някакво недоволство по отношение на работата, свързана с обслужването на гражданите, дейността на Общината, функциите на Общинския съвет.
От какво беше провокирано това дистанциране?
Последните избори не бяха едни от най-честните. Оттам реших, че дори когато човек има желание, идеи и намерения за своя град среща някаква стена, която трудно може да бъде пробита. Затова съм решил да постоя и погледам. По-добре се чувствам в тази си позиция. След това времето ще покаже. Далеч съм от политиката дори на национално ниво. По отношение на предстоящите президентски избори всички сме свидетели на едно лутане. Кои ще бъдат кандидатите, с какви идеи ще излязат. Народът е разпокъсан, не знае към кого да се ориентира. Самите партии също не са много добре ориентирани и не могат да намерят най-доброто.
Има ли я все още горчилката от очакванията и реалните резултати ?
Аз няма на кого да се сърдя, но наистина има някаква лека горчилка. Това ме кара и да не бъда толкова активен и в никакъв случай не става въпрос за последните избори. Те бяха просто едно състезание. Аз никога не съм и бил член на Народен съюз – организацията, която представлявах. Имах приятели, които просто ме помолиха да ги подкрепя. Един път съм бил член на партия и това беше ГЕРБ.
Като стана въпрос за ГЕРБ, там имаше някакви вътрешнопартийни трусове…
Да, но виждам, че нещата се пооправят. Със сегашния им лидер Валентин Милушев заедно създавахме тази организация. Имаше период след моето напускане на много тясно управление в един близко роднински и професионален кръг за сметка на останалите. Много хора бяха игнорирани или пък сами се отдръпнаха. Доста бяха и изключени /техни са си причините/, но не вървеше добре. Това се виждаше и от изборите. Сега мисля, че новият им партиен лидер на местно ниво ще има доста работа. Ако искат избирателите им да ги припознаят трябва да са доста активни. Що се отнася до Общинския съвет – не виждам действията им да са по-различни от досегашното им поведение, което е било винаги критикувано от мен.
Съществуваше възможност да има нови избори за общински съветници в Самоков. Доколко реална беше тя?
Нямаше как да стане. Това беше свирен мач. С едни нови избори какво щеше да се получи – ново пренареждане ли? Можеше да се получат по-низши резултати за едни, по-добри за други, но това са теории. Цялостният облик щеше да се запази. Вероятно някои хора недооцениха нещата и при едни избори биха гласували по друг начин, защото има явно недоволство от състава на Общинския съвет. Самите листи бяха пренаредени с този преференциален вот. Знаете как се получиха резултатите. Пак повтарям, че не съм бил член на никоя от партиите в Народния съюз, но с хората около мен приехме идеята да помогнем на града в този състав от кандидати за общински съветници, които излъчихме. Това не бяха случайно избрани кандидати, а хора с авторитети. Като листа ние дадохме може би един от най-добрите варианти за гласуване, но не получихме резултатите. Смея да кажа, че тези хора щяха да бъдат много полезни в този Общински съвет и на Самоков като цяло. Щяха да имат и по-активна гражданска позиция, защото всички бяхме независими. Свободен глас, това бяхме ние. Но свободният глас остана само до изборите.
Като бивш народен представител как ще коментирате, че имаше четирима самоковци в парламента, а останахме с трима. Може би по-нататък и двама. Ще удари ли гръм, когато ехото заглъхне?
Незнам защо, но нашият град се споменава по-скоро с негативизъм. Болно ми е за това нещо. Скоро се бях замислил, че от четирима народни представители могат да станат и двама. Незнам досега дали Самоков има народен представител с неизкаран мандат, с преждевременно оттегляне. Няма такъв. Причините вероятно са комплексни, но не е добре за града. Може би е необходимо в бъдеще да се преценява и хората, кандидатите да се прецизират по-внимателно. Подборът си е подбор, но от такава ситуация трудно се излиза. Аз след моя мандат и сега се разхождам спокойно и мисля, че не съм се посрамил града по никакъв начин.
Ще спрат ли колоните от автомобили, които ежедневно пътуват до столицата и каква е перспективата в личен план да останете в този град?
Това не е само в Самоков. И от други места хората масово се изтеглят към София. Явно тук няма реализация по някакъв начин и човек трудно може да пробие. Колко са успешните бизнесмени в града, какво се създава? Но въпреки това аз съм самоковец и ще остана тук. Това е моето виждане, това е моето бъдеще. Независимо, че целият ми трудов стаж, с изключение на две години като общински съветник, е преминал извън Самоков, съм бил свързан с града по един или друг начин. Имаше нелепи обвинения срещу мен, че съм софиянец, когато първия път тръгнах да кандидатствам за кмет. Винаги съм си бил самоковец и оставам самоковец. Това, че сега не съм обществено активен и следя нещата по-скоро за своя собствена консумация не означава, че в даден момент няма да имам друга амбиция. Наистина обаче хората не са много дейни. Напоследък много пътувам и ми прави впечатление, че по друг начин стоят нещата в другите градове – по Черноморието и във вътрешността на страната. На повечето места като влезеш виждаш един жив град с настроение, усмивки по лицата на хората. Няма ги тази злоба и завист. И понеже и аз съм от ония 80 000, които по думите на премиера са си повишили жизнения стандарт /казва го като малка вметка, с намигване/ бях в Гърция. В никакъв случай не съм си вдигнал нивото, но намирам по-добро обслужване там, от колкото тука. И какво констатирам. На връщане една единствена-отсечка от пътя – Клисура – Самоков не е ремонтирана и е невъзможна за пътуване. Тогава си спомних питането ми към Р. Плевнелиев по времето, когато бяха народен представител, а той министър на регионалното развитие и благоустройството. То остана само в сферата на добрите намерения. В Самоков много трудно идват инвестиции и пари отвън. Явно трябва много да се молим, но незнам на кого.
