Художничката Ана-Мария Мехочева – Димитрова:„Самоков е пристан, на който акостирам”

Анелия Балабанова

Ана-Мария Мехочева – Димитрова е едно от самоковските дарования в областта на изобразителното изкуство. Срещаме ви с нея в момент, когато времето й е разпределено до минута между университета, грижите за семейството и работата в школа „Малък Зограф” в София, чийто създател е. Има ли все още изкуството свое запазено място в сърцето и душата на един млад творец и къде се намира то? Със сигурност човек, който веднъж е попил от магията на четката и боите трудно би се откъснал. Още по-ценно е когато се опиташ да предадеш наученото на следващото поколение. Тя самата е носител на 4 медала от световния конкурс за детска рисунка в Индия и това са само малка част от постиженията й. Към какво са насочени мечтите и стремежите й днес – вижте в следващия разговор.   

Привет, Ана-Мария. Срещаме се с теб на един късен, по-зрял етап от развитието на един млад творец. Разкажи ни какво се случва с теб сега?

Здравейте! В момента ежедневието ми е много интензивно. Опитвам се да балансирам между университета, грижите за семейството ми и работата в школа „ Малък Зограф“ в София. Забързаният ритъм определено ми носи удовлетворение. Относно творческият етап, не бих го определила като „зрял“, на 25 години имам още много да уча и усъвършенствам.

Как определяш факта, че за мнозина Самоков е и си остава градът на зографите?

Самоков е и ще си остане градът на зографите, защото те са живели и са творили там. Това е исторически факт, не подлежащ на тълкуване. За мен е удоволствие, че школата, в която преподава майка ми и в която израснах се помещава именно в къща на зографи. Това място има енергия.

Ти самата произхождаш от семейство на творци. Майка ти е известната художничка Пенка Боянова. Това ли определи твоя път към изкуството?

Семейството ми определено много ми повлия. Майка ми е художникът в къщи, но и баща ми е творческа личност, много артистичен и духовит. Двама винаги са ме насърчавали да имам очи за естетиката и да се чувствам освободена от злободневното и еснафското. Моите родители са широко скроени хора, които не робуват на предразсъдъци. Разкрепостеното мислене и чувството за свобода са жизнено важни за хората, които се занимават с изкуство. Благодарна съм им. Иначе, да много съм научила от майка ми. Израствайки покрай нея, бидейки свидетел на работата й, явно съм се повлияла.

Съжаляваш ли за избора, който си направила?

Не, като всеки млад човек съм се люшкала между различни възможности, но към този момент смятам, че съм намерила себе си.

Още в ученическите си години успя да спечелиш множество награди от престижни международни и национални форуми. Към какво са насочени творческите ти търсения и стремежи днес?

Искам да завършва висшето си образование. Следвам архитектура. Не искам дейността ми да се ограничава до рисуване върху лист хартия или до преподаване ( макар, че ми носи радост), искам това което правя да бъде по-мащабно и обществено значимо. Желая да се развия и в сферата на интериорния дизайн.

Работиш с деца, а и ти самата вече си майка. Това одухотворява ли те по някакъв начин?

Както и по-горе казах, преподаването на деца ми носи радост. Изкуството, което създават децата е страхотно и изключително ценно, защото е свободно и необременено. Грижата за моето собствено е истинско щастие. Но това важи за всеки родител, не само за мен. Не просто ме одухотворява, прави ме щастлива.

Каква според теб е мисията на художника като артист, в най-широк смисъл на думата?

Изкуството се създава, за да носи наслада на душата, да изпълни ума и да го възвиши. Това е смисъла от него. Великите артисти са били пътеводна светлина за своите съвременници. Гласът им се е извисявал над тълпите и е подтиквал хората да ги следват. Вземете един Пикасо и великата му „Герника”, през годините се превръща в символ за всички онези места, където беззащитни цивилни са били подложени на атака

Писателят Борис Пастернак, който публикува романа си „Д-р Живаго”, рискувайки живота си, защото в романа той описва ужасите и репресиите на съветския режим. Книгата обикаля света и му носи Нобелова награда. Това е била съдбата на великите творци, да бъдат чувани и да носят отговорността си, казвайки винаги своята истина.

Достоевски казва, че красотата ще спаси света. Вярваш ли в това?

Със сигурност ще го направи по-поносим.

Самотно занимание ли е рисуването?

Самостоятелно-да, но не бих казала самотно. Рисуването е средство, с което един творец общува, изразява себе си.

Чрез абстрактния си стил художниците изобразяват своите емоции и чувства, а посланията си изпращат чрез силата и въздействието на цвета. Какъв е езикът на цвета?

Цветът е изразното средство на живописта, провокиращ и настройващ първичната емоция на публиката.

За какво мечтаеш?

Мечтая за далечни пътешествия, мечтая за сградите, които искам да създам. Мечтая постоянно. Животът е страхотен, когато мечтаеш!

Какво е за теб Самоков и би ли се върнала тук?

Светът е голям и има толкова неща, които можем да видим и да преживеем. За мен Самоков е пристан, на който акостирам, когато се нуждая да се заредя, да почина и да поема въздух.