Анна Манова
Георги Виденов е художник – разказвач. Но не борави с красиви и „захаросани“ думи, а с размаха на четката и творческото си вдъхновение. Така се раждат платна – откровения, които са пропити от емоции и багри. В тях сякаш творецът грижливо ни води за ръка на една разходка сред дебрите на природата и цялата й изобилна красота, на която той се прекланя и възхищава. Такава е поредната 16 изложба на твореца, подредена в Общинската библиотека.
Платната неусетно пренасят по малка криволичеща горска пътека, отрупана с есенни листа и целунати от слънцето клони, сякаш се чува шумоленето на близката река, а там в далечината се е сгушила кокетна планинска къща. И някак е близко всичко, което виждаш, иска ти се да го докоснеш и да вдъхнеш с пълни гърди цялата тази красота. Наред с есента, като плавен преход, се виждат картини с мартенски сняг, сменят се сезони. Има го й лятото с морския бряг и малката лодка. Красотата на родното също е тук с – църквата в Бели Искър, женския метох, Бельова църква и езерото „Близнака“. Картините носят усещане за уют и топлина, понякога в тях има лека тъга, друг път – жизнерадост. Докосват тънките струни на сетивата и вълнуват.
Това, което вълнува твореца Георги Видинов е търсенето на общ език между изкуството и живота. За него изкуството е средство за себепознание. Важен е цялостният процес, емоциите, които се събуждат в него, а не толкова крайният резултат. Той е искрен със своята аудитория и желанието му е тя да разбере поне част от неговия творчески свят.
„Важно е настроението, което излъчват картините и доколко те могат да напълнят душата на човека отсреща. Те не носят някакво специално послание, просто радват сетивата и излъчват жизнерадост. Когато рисувам изпитвам възторг от самото докосване до акварела. Това е самият процес. Може част от тях да изглеждат недовършени, но си личи моето настроение в тях, моята енергия. За мен това е средство за себепознание. Дано тази енергия да достигне до вас. Непрекъснато търся общ език между изкуството и живота“, сподели на откриването на изложбата на 2 декември Видинов.
Част от присъстващите побързаха да поздравят твореца за представените пейзажи, за топлината и близостта, която те излъчват. От своя страна Видинов сподели, че когато рисува се чувства жаден за диалог, с някой който вижда и усеща света по сходен начин, Иначе рискува в очите на останалите да бъде чудак.
„Изкуството избледня, изсушава се като хербарии. Повечето хора живеят в скука и няма какво да ги трогне, същевременно не знаем нищо за себе си и възможностите си. Не търсим процесите вътре в нас“, сподели Видинов.
Пейзажите на Видинов обаче, не се нуждаят от диалог, защото са достатъчно красноречиви. А изкуството е за онези, които имат сетива да го разберат.
Изложбата ще продължи до началото на новата година в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“. В нея ще откриете 41 платна с разнообразие от пейзажи с акварели и масло.
