Христо Ярловски: „В този град са се случвали интересни неща и са живели интересни хора”

Поредицата „Самоковски истории” се увеличи с още една книга, благодарение на неуморимия Христо Ярловски. Тези истории са пряко свидетелство за това, че ние не познаваме историята на града си, а точно тя е нашият извор на самочувствие. В предишни наши броеве Христо Ярловски е разказвал как се е зародила идеята за поредицата за „безродния град”, но днес си говорим за хората, които оживяват на нейните страници – забравени, непознати, но наши и родни. Ние трябва да ги познаваме и да ги чувстваме по някакъв начин протообраз на Самоковеца.

За всички подробности около книгата и най-вече защо досега не е правил никакво представяне на поредицата, бай Христо, както го наричаме ние, разказва в обстановката на нашата редакция, малко след активното начало на работния ден.

Откъде идва този ентусиазъм да продължаваш да търсиш и да пишеш и да издадеш трета книга от тази поредица?

Всъщност книгата е четвърта. Третата е „Самоковските хайдути”, която излезе преди Коледа. След като се пенсионирах, изпаднах във вакуум. Преди това винаги съм живял с огромно натоварване, а изведнъж ставаш и нямаш никакви задължения. И тогава започнах да търся, да се занимавам с нещо полезно за хората. Първата книга излезе на майтап, но започнаха да се появяват нови неща.

Сега вече почнах да подготвям и четвърта част. Има много интересни самоковци и самоковски случки. Ние не умеем да показваме това, с което сме над другите. И затова ми се иска да дам на този самоковец, смачкан от проблемите, една гордост, едно самочувствие. Защото в този град са се случвали интересни неща и са живели интересни хора. На мен ми доставя удоволствие да пиша за такива случки.

В този ред на мисли, какво не знаят самоковци за Самоков?

Не знаят много неща, а градът има една невероятна история. Това те кара да се гордееш, че си се родил тук, че имаш такива корени. Голяма част от читателите ми са бивши самоковци, които не живеят тук, но се чувстват такива.

Откъде черпиш информацията?

От много места – музеи, архиви, библиотека. Разговарям с много възрастни хора, които помнят и могат да разкажат интересни неща. Ровя се и търся като Плюшкин. Разбира се има и малко художествено доработване. Преди мен също много хора са ровили в историята на града.

Притеснява ли те, че нямаш историческо образование? Винаги има „доброжелатели”, които могат да кажат, че това не е така.

Да. Аз казвам, че не съм историк, което си има и добрите страни. Един специалист винаги ще има съмнения, докато аз така виждам нещата и така ги пиша. Има и хора, дето са ми намирали неточни неща, но това ни най-малко не ме е обиждало, просто го приемам като едно добронамерено отношение към писането.

Мислиш ли да продължаваш в тая насока?

Да. Защото продължават да излизат интересни неща. На този етап събирам материали и сега съм попаднал на един самоковски семкар от много бедно еврейско семейство, който през 30 те години е известен като най-богатия българин. По време на Втората световна война изчезва безследно и след това се появява, но във Франция. По-късно става директор на Френско- белгийската банка, после прави Френско-българска банка отново с негов капитал. Преди да изчезне, по време на гонението на евреите, унищожава всички снимки, на които го има. След войната се връща в България и става най-големият агент на ЦРУ в Европа. Всички агенти, които са вербувани, са вербувани от него. Една митична личност, независимо, че е евреин. В момента събирам информация за него.

В какъв период от време са тези интересни личности. След Освобождението или преди?

Има и преди Освобождението, но за тях са по-оскъдни сведенията. Примерно Христаки Самоковли – невероятно интересна личност. Един от най-богатите християни в турската империя. Карал е животни за клане в Истанбул, Измир, Одрин; много богат и духовит българин, но са данните за него са много малко.

В книгата „Самоковските хайдути”, попаднах на един хайдутин, за който никой не знаеше. Това е Георги Хаджианчов, който е бил много по-интересен и симпатичен на самоковци от Чакър войвода.

Защо „Самоковските хайдути” изпревари „Самоковски истории”?

Защото тази книга трябваше да влезе в „ Историите”, но после реших, че стават за отделна книга и ги извадих.

Очакваше ли такъв интерес към нещата, които пишеш?

Никога не съм очаквал интерес и никога не съм представял книга. Неудобно ми е да се правя на писател. Аз подарявам около 200 книги, така че те стигат до хората и без представяне.

Свързана ли е тази книга с идеята за параклиса в двора на болницата?

Парите от втората част внесох за тази кауза. Лично съм ангажиран, защото съм в черковното настоятелство на параклиса. Но дарителството в самоковеца вече нещо го няма. В дарителските кутии имаше разни глупости, сякаш да ни се подиграят или да унижат идеята. Отделно имаше по 1 и 2 стотинки масово в кутиите.

Какво друго се е променило в духа на хората в сравнение с тези личности, за които пишеш?

Няма ги вече чешитите. А преди винаги е имало особняци. Сега сякаш всички си приличаме като една сива маса. В днешно време трудно се откриват такива хора-интересната личност.

Има ли нужда от такива хора?

Има нужда, разбира се. Чешитие са „солта” на живота и на времето. Сега всички са с една житейска орис, няма какво интересно да се каже.

Какво теб лично най-много те впечатли, докато се ровеше в тези истории?

Получава се едно обезкръвяване на Самоков във времето. От града са изтекли много мозъци и интересни хора. Най-много заселници в София след Освобождението са самоковци. Самоков преди Освобождението позапада и будните хора бягат предимно към Пловдив, а след Освобождението, когато София става столица, бягат там. Двама самоковци са били кметове на Пловдив, а трима на София през годините. Това е довело до бягство на интелигентния и качествен нашенец.

Причините за тази емиграция чисто икономически ли са били?

Да. Чисто икономически. Градът запада и остава встрани от основни пътища, няма поминък и хората бягат, както и сега – към София и към целия свят. Когато се роди самоковче, в Общината идва съобщение за издаване на ЕГН. Идват съобщения от Аляска, Австралия…. Това са качествени хора, които никога няма да станат самоковци и няма да се върнат тук, даже и като туристи.

Оптимист ли си за бъдещето на града и хората тук изобщо?

Аз по принцип съм умерен оптимист, но понякога се замислям. Време е отново да се селекционира едно будно население, но знам вече, че над 50% от децата, които се раждат са с по-мургав цвят на кожата. Това ме притеснява. Те си носят манталитета и безхаберието си. Поразрових се в историята и открих, че циганите са дошли около 1524 година в България. В Самоков винаги е имало циганска махала. Циганите мюсюлмани са дошли от Мала азия, а циганите християни през руските степи, Влашко и Гърция. След Освобождението от турско робство повечето цигани мюсюлмани стават х