90 години Христо Тошев

60 години Мъжки вокален квартет „Самоков”

Анна Манова

Има срещи с хора, които остават ярък отпечатък в съзнанието. Техните истории минават през разума, но се запаметяват директно в сърцето. Защото успяват да създадат атмосфера с присъствието си, да събудят уважението и заедно с това да са носители на част от културното наследство на нашия град. Те са онази нишка, която обяснява смисъла на днешния ден с примери от миналото.

Срещата ми с Христо Тошев беше точно от този вид.

Откривам го в дома му, намиращ се над Митрополитската черква.  Бях разбрала, че само преди около месец е празнувал своя 90-годишен юбилей. А когато отвори вратата, за да ме посрещне там не видях възрастния човек, когото очаквах. Та наистина ли този човек гони един век? В последствие разбрах, че именно песните, за които бях отишла да разговаряме са основната причина духът му да е още млад. Те са съпровождали целия му живот. Израснал в голямо семейство с общо 6 деца, където родителите са с музикален афинитет. „Майка ми много пееше, баща ми по-малко, но и той се включваше. Бяхме вкъщи един мини хор, когато запеехме”, разказва Тошев.

Съвсем естествено и като ученик се увличал по пеенето и четенето на ноти, често пеел заедно с тогавашната си учителка. След това завършва Консерваторията и известно време живее в столицата. Когато се връща в Самоков продължава професионално да се занимава с музика – като част от Градския хор към Читалище – паметник „Отец Паисий – 1859”, след това 20 години е учител по музика в НУ „Станислав Доспевски”, 25 години е част от Мъжки вокален квартет „Самоков”, а понастоящем от около 1985 – 1990 година е ръководител на черковния хор в Митрополитската църква. Ако кажем, че животът му е обгърнат с музика, няма да е пресилено.

Юбилейна година за Христо Тошев и Мъжки вокален квартет „Самоков”

Тази година е юбилейна не само за Христо Тошев, но и за квартета, на който е основател и ръководител. През 2016 година се навършват 60 години от създаването на Мъжки вокален квартет „Самоков”.

Историята на квартета започва да се пише през далечната 1956 година. И както често  става случайните неща придобиват сериозен характер. „Началото се случи някак ненадейно. Тогава работех в Околийския съвет, намиращ се до старата тогава милиция, в отдел Култура. И оттам в милицията имаха задължение, по линия на МВР, да направят преглед на художествената самодейност. Те се чудели как да се отчетат. Потърсили Димитър Шаклев от Градския хор, след това Веселин Хаджииванов, Иван Григоров, потърсиха ме и мен да ръководя новосформирания състав. Така се събра квартетът. С него се представихме в София на окръжния преглед на художествената самодейност. Мога да кажа, че тогава мина много добре. Останахме така четиримата. Приеха ни много радушно, търсеха ни от други места. Решихме да си останем с тази дейност”, връща се назад в годините дългогодишният ръководител на квартета Христо Тошев.

При създаването на мъжкия квартет Христо Тошев е 30-годишен. Наистина началото на квартета започва запомнящо се с първа награда от провелия се преглед. Мъжката група остава в същия състав до 1958 година, с акордеонист Любен Попвасилев. След това в годините търпи промени. В квартета участие са взимали Огнян Япраков, Иван Близнев, Димитър Явричев, д-р Андрей Андреев, Любен Карабельов, Благовест Ангелов. А съпроводът му е воден от Борис Стрински, Иван Тосков, Димчо Тосков и Михаил Янков.

Като част от пулса на квартета е записано името на Христо Тошев. Днес, толкова години по-късно, когато той си припомня в детайли историята в очите му проблясват сълзи. Разказва с тъга в гласа си и заключва: „Хубави времена бяха”.

Първи сценични изяви на Мъжки вокален квартет и „шепа” спомени

„Първият състав бяха солисти и едни от най-добрите в хора към читалището. От гласова страна нямахме никакъв проблем. Аз разписвах нотите, търсехме и намирахме репертоар, свързахме се с октета към Министерство на отбраната и те също ни съдействаха с песни”, спомня си Тошев.

Интересен факт е, че името на квартета се е променило във времето. Първоначално и може би най-логично, той се е водел към Читалище – паметник „Отец Паисий – 1859”, гр. Самоков, където са били и първите сценични изяви на гласовитите мъже. Те така са се и представяли. След това решават да дадат ново име и се спират на „Ален мак”. Известно време се подвизават с него. След известен период и вероятно след промени в състава нещата се модифицират и променят, докато стигат до точното и ясно Мъжки вокален квартет „Самоков”.

Всяко едно начало си има своите първи и дори неуверени стъпки, за да се превърне понякога в нещо голямо, което си струва да се разкаже. Първата песен, с която Мъжкият вокален квартет се представя на сцената е хумористичната чештушка „Тъщата и седемте зетя”, която им е предоставена от Асен Попвасилев. Иначе репертоарът им изобилства предимно от възрожденски песни.

„Имали сме възможността да ходим на много места. Такава беше и политическата обстановка – много изяви и мероприятия. Канили са ни в Окръжния съвет, където тогавашният заместник – председател беше самоковец, които ни осигуряваше костюми. Държеше на нас. Участвахме и на 50-годишнината на Октомврийската революция. Това беше всенародно надпяване, което минаваше в няколко етапа. Ние се представихме най-добре и получихме за награда радиоприемник. Ходили сме на различни места – Копривщица, на Варненско лято, участвали сме на Боровец в различни програми за забавление на чужденците, канили са ни за Коледа и Нова година там. Хубави времена бяха. Ние самите бяхме много сполотени, нямаше завист между нас, уважавахме се. Беше”, разказва спомените си Тошев.

И докато си спомня пак някоя непокорна сълза тръгва от върха на клепача му. Минали са цели 60 години, а сякаш е вчера. С разказите си той ме пренесе през онези години и макар за кратко ме накара да се почувствам зрител от първи ред на салона. От снимките, които разглеждам – небрежно подредени на масата, черно –бели, виждам едни стегнати мъже в костюми, с особен плам в очите. И колкото повече гледам толкова повече се потапям в историята. Заживявам за миг с нея, а Христо Тошев разказва доста увлекателно. На моменти се спира, не защото нещо му е избягало от съзнанието, а за да съпреживее сякаш още някой мил спомен.

Квартетът многократно, независимо от промените в състава си, изживява доста звездни моменти. Правили са записи за радио „София” през 1969 година, участват в различни фестивали, от където получават отличия. Тръгват си с бронзов медал от Пети републикански фестивал през 1972г., в Центъра за култура на унгарското посолство, взимат трета награда на фестивала „Златен кестен”, провеждащ се и до днес в Петрич. имат едночасов концерт, излъчен на живо в радио „Благоевград”, имат видеоклип на песен, а през 1995 година изпълняват коледни песни в ефира на БНТ.

60 години по-късно
„И сега вечер като легна в съня ми са пак песните”, казва той. Още един сигурен знак за това колко много е обичал и обича това, с което се занимава. Защото човек не отдава целия си съзнателен живот на нещо, което поне за момент не може да напълни сърцето му. Във времето материалните дребнотемия избледняват и само истински стойнстното остава да живее и да бъде.

„Правехме опити да оставим нещо след себе си, нещо за бъдещите самоковци. Искахме да оставиме записи, но нещо не се получиха. А иначе квартетът се харесваше и не само в града. На времето нещата бяха по съвсем различен начин. Спомням си, че през 1950 година бях част от градския хор. Когато дойдох в читалището диригент беше Иван Марков. Той избираше репертоар, които да бъде по силите на певците, да бъде лек и едновременно с това лесен за заучаване. Да се приеме добре както от хористите така и от публиката. Имам много добри впечатления от него. Това, което ми харесваше при него е, че избираше по-лекото, което бързо влиза в душата на човека и по- добре се възприема. Сложността не е мерило за един хор, важно е и простото да го изпееш като хората. Някога музикалното възпитание и художествената самодейност бяха важно задължение на заводите, имаше директорски фондове, които задължаваха поддържането на хорова самодейност. Това беше до промените. Имаше дисциплина, която отсъства днес”, казва Тошев.

След честването на 25-годишнината на квартета Христо Тошев прекъсва своето участие в него и от 1985 – 1990 година до сега е ръководител на черковния хор в Митрополитската черква.

Всъщност квартетът съществува реално до 1999 година. И за целия този период от време и промените в състава, които претърпява получва множество награди. Последната, от които е специалната награда на юбилейното пето издание на Националния фестивал за стара градска песен, провеждащ се в Самоков 2016 година, където на Христо Тошев бяха връчени грамота и статуетка. Цялото издание на фестивала мина под знака на 60-годишнината на МВК
„Самоков”. На финалната вечер беше представена мултимедия с историята на квартета. А като зрители в публиката заедно с Тошев бяха и още няколко личности, били част от историята му – вторият акордеонист на състава Борис Стрински, Благовест Ангелов, Любчо Попвасилев и Димчо Тосков.

„Имах желание около честването да помъдруваме как по-интересно и по-реално да се отрази животът на квартета. Получи се мултимедия с хронологичното развитие и промените в състава. Мислех да предложа нещо не с толкова добро качество, да изпеем някоя и друга песен. Смятам, че щеше да бъде интересно за зрителите”, казва Тошев. И на 90 години той отново милее за сцената и с готовност би се качил на нея, може би не със същата увереност като на 30 години, но със сигурност със същия дух.

И на финала на нашата среща, на прага на входа му, го попитах как се съхранил толкова млад духа му, въпреки превратностите на времето, а отговорът му едва ли ще ви изненада: „Песента съхранява духа и здравето. Винаги съм пял”.