Обща категорияОбществоРегионалниСамоков

Христо Керефейн: „Пазете това, без което светът не може”

Анна Манова

Има хора, които чувстват като своя лична мисия да правят неща, полезни за останалите. Такова е разбирането им за живота и света като цяло. В повечето случаи са възприемани като идеалисти и мечтатели, но със сигурност както и да ги определяме няма как да не признаем, че подобни личности са водени от безкористни цели. Същото важи с пълна сила за 74-годишния самоковец Христо Керефейн. Той от малък е запленен от красотата на природата и величието на планината. От години се занимава с изграждането на чешми, тяхното възстановяване, правил е хранилки за сърни. Но тъй като сърните по нашия край намаляха, му остава личното удовлетворение да се занимава с чешми. Наследил е този свои интерес и умения от баща си.

Вероятно повечето планинари, които предпочитат курорта Боровец, изкачването на връх Мусала или преминават покрай дворец Царска Бистрица, са забелязали намиращата се по този маршрут чешма. Тя е по посока х-л „Ястребец”, от ляво на пътя. И ако случайно са понечили да си сипят чиста планинска вода, този опит е удрял на камък, защото чешмата всъщност не е функционираща. Такова беше положението до съвсем скоро. Докато един ден находчивият самоковец Христо Керефейн не решава, че тази намираща се на доста възлова позиция чешма трябва да проработи най- вече заради всички преминаващи оттам – да има къде да поседнат, да отдъхнат и да се насладят на красивата природа и планинския въздух. По думите му е изградена през 1986 година. Тя е каменна. А коритото, което е изцяло от дърво, надхвърля четири метра. Оказва се, че цялото пространство около нея е занемарено. Старата тръба на чешмата е пропита от ръжда и е пресъхнала. Тогава бай Христо, заедно със съпругата му и няколко приятели, се хващат за работа. На разстояние около осем метра откриват аязмо и от него захващат вода. За целта прокарват нова пластмасова тръба. Заедно със съпругата си почистват около аязмото и самото корито, за да може водата да бъде кристално чиста. След това облагородяват пространството около чешмата, поставят филц, за да не е кално, когато някой се приближи да си сипе вода. За по-голямо удобство е поставил малки канчета. Върху нея са сложили саксия със здравец. Наред с това поставят пейки и чували за боклуци. С приятел на бай Христо монтират върху чешмата мраморна табела с надпис: „Пазете това, без което светът не може”. В това кратко изречение се корени сериозен смисъл – светът не може без вода. За всичко направено бай Христо говори с такъв плам, че няма как да останеш равнодушен. Във времето на тотална разруха един възрастен човек, но изключително млад по дух, дава добрия пример както на децата и внуците си, така и на околните. И пояснява, че зад всичко това стоят само добрите му намерения. И споделя, че му става драго на сърцето на бай Христо, докато работят още около чешмата как хора се спират с желание да си сипят вода, да се разприказват и да се снимат с него и останалите, които му съдействат.

„Минаваха всякакви хора, от най-различни точки на страната и чужбина. Беше им интересно. Питаха ни какво правим, снимаха се с нас за спомен и обещаваха да минат отново по същия път. Стана ми много мило”, разказва Христо Керефейн.
Но неговите добри дела не спират до тук. Съвместно със служители на Планинска спасителна служба успяват да стигнат до намиращо се в същата посока „Велчево мостче”. Там поставят дървена табела с надпис на наименованието му. На 100 метра от него се намира водопад „Шопалото”, на който също са поставили дървена указателна табела. В същия район се намира друга чешма. От миналата година е циментирана и иззидана, но вода в нея няма. За да проработи са прекарали 55-метров маркуч и е захваната вода. Заедно с останалите доброволци са направили така по нея да потече живителната течност. И първият, който си сипва вода от това място е преминаващ самоковец. Освен това са поставили табели, подсещащи преминаващите, че мястото не е тоалетна и трябва да се пази чисто.

Това не са единствените чешми, които Христо Керефейн „съживява” или създава. Преди години по посока на връх Мальовица съгражда чешма от камък, който е естествено издълбан от природата.

„Нагласих го като отидеш до там да можеш като врабче да си пийнеш водичка. Много е красиво самото място. Хората там си палят огън, хапват и желанието ми беше да има от къде да си наточат вода, или да се измият”, споделя Керефейн. След време решава да заведе един от внуците си на разходка в Мальовица и да покаже къде точно е мястото, на което дядо му е направил чешмичка. Но откриват как тя е разрушена и то целенасочено. Това не го отказва, макар насъбралата се горчилка в душата му. И продължава да работи в тази посока, защото вярва, че само когато изградиш нещо с ръцете и сърцето си, тогава животът придобива истински смисъл. Ето защо възобновява две пресъхнали чешми, за да може те да изпълняват истинската си функция – да утоляват жаждата на туриста, устремен към пътешествия.

Следващата му цел е чешмата, намираща се на паркинга на „Ястребец 2”. Пред нея има канавка, която е с дълбочина от около метър. И достигането до нея е затруднено. Чешмата едва капе. Заедно с приятел решават да направят дървено мостче и да поправят чешмата, намираща се на големия паркинг.

„Много ми е приятно като видя как някой спира да си сипе вода от чешмите, които до вчера не са работили. За подобен тип дела не се изискват средства, трябва си мерак. Трудно е за сам човек, защото е необходимо повече време, затова съм изключително благодарен на екипа от Планинска спасителна служба, на моя приятел Боби Зашев, на момчетата от конна база „Буч”и за любезното съдействие на Йордан Пейчинов. Единственото ми желание е направеното да се цени и съхранява, защото е съградено с доброволен труд и много желание”, заключи Христо Керефейн.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close